Венцислава Великова пресъздава българските традиции в текстилни пана

Венцислава Великова живее и работи в град Белослав, област Варна. От 2010 г. се занимава с изкуство. Твори произведения от текстил, разноцветни конци, керамика, полускъпоценни камъни, дърво, сухи треви, раковини, семена. Същевременно пише и разкази.

Венцислава Великова нарича своите творби трепки – това са пана, които, по думите на кмета на община Белослав инж. Деян Иванов, отварят сетивата ни за българските добродетели, зареждат ни със стремеж да помним бележитите си предшественици и да се гордеем с тях. Всъщност приложничката реставрира красивото в традициите, запазено в плетива, кукерски маски и облекла, като ги представя по нов начин.

Изложбата й в Софийския етнографски музей предизвика изключителен интерес – 23 текстилни пана с елементи от български носии – колани, оръдия на труда, хладни оръжия, обеци, гривни и др. Изработени са от конци с различна разцветка, дърво, вълна, черупки от орехи, кестени, сухи треви, метални и полимерни мъниста.

Приложничката ръководи и кръжок „Етно“ в белославското читалище „Съзнание“, като си е поставила за цел заедно с децата да пресъздаде избрани български обичаи в текстилни картини. Тя задълбочено изследва прабългарските елементи в традиционното българско облекло.

„С всеки конец напомням на сънародниците си, че имаме свещена земя, неизразим небосвод, самодивски гори, вълшебни реки. В творчеството си преминах през шевиците и носиите, сега се спирам на накитите. Орнаментите в тях според мен са знаци от древно ясновидско виждане, които, също както при шевиците, са преминал в украсата на облеклото, оръдията на труда, домовете, както и в различни текстилни платна – черги, одеяла, килими, покривала. Така първичният знак се превръща в символ“, споделя Венцислава Великова.

Венцеслав ПЕЙКОВ

Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
календар
календар


Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.