„Българино, склони чело пред туй свято място…“

Паметникът на Свободата е символ на признателността на българския народ към подвига на руските воини и българските опълченци. Издигнат е на връх Шипка, където през август 1877 година, по време на Руско-турската война /1877 – 1878/, се разгръщат драматичните събития от Шипченската епопея. Идеята за построяването на паметника е предложена по време на Учредителното народна събрание на 13 април 1879 година от народните представители Петко Каравелов, Петър Берон и Петко Р. Славейков.

Народният поет Петко Славейков излиза с предложение в строителството на паметника да участва целият български народ, защото „… този паметник ще послужи в бъдеще като пътеводна звезда за нашето възсъединение, той ще привлича хората и ще събира в едно погледите на българите от всички краища на България“. Въпросът за строителството на паметника е поставен и на конгреса на Дружеството на борците-опълченци през 1920 г. Конгресът взема решение паметникът да бъде построен в чест на 50-годишнината на Шипченските събития. Проведени са два анонимни конкурса. Много висока оценка получава съвместният проект на скулптора Александър Андреев и архитекта Атанас Донков. Създаден е комитет по строителството на паметника на връх Шипка. В състава му влизат ветерани-опълченци и представители на различни обществени организации. Комитетът организира всенародно движене за събиране на средства за изграждане на паметника, които са събирани като доброволни дарения. Провеждат се вечеринки, разпространяват се картички с изображението на проекта. В начинанието се включва целият признателен български народ.

Началото на техническите проучвания за строежа и за неговото организиране е през пролетта на 1926 г. Самият строеж започва през есента на същата година под ръководството на инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов (през 1928 г. на мястото на инж. Богдан Горанов идва инж. Минчо Заяков). През първия етап на строежа главен майстор е Илия Пенев Мъглов от с. Горни Драгойча, Дряновско, а през втория – Пеньо Атанасов Колев от с. Дралфа, Търговищко (Пеньо Бомбето). През летата на 1927, 1928 и 1929 г. кипи усилената строителна дейност с участието на майсторите Живко Тасков, Кънчо Кавръков, Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско. Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал чрез катъри от Мъглиж и Енина, по нов път. Каменната кула е завършена в груб строеж и бронзовият лъв, отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров, е поставен през лятото на 1929 г. Изграждането на паметника завършва през 1930 г. Според първоначалните идеи лъвът трябвало да бъде поставен върху паметника. С помощта на макет върху изградената кула, направен с подръчни средства, се установило, че ако фигурата бъде на това място, нейната видимост не би била добра. По тази причина лъвът е бил поставен върху корниза над главния вход на паметника.

Официалното откриване на Паметника на Свободата е на 26 август 1934 година и е направено от държавния глава цар Борис III. Хиляди хора се стичат на откриването от всички краища на България. Тук пристигат и ветераните-опълченци, специално поканени за тържеството. Проведен е преглед на войнските части, на випускниците на военните училища са присвоени офицерски звания.

Паметникът представлява голяма кула от доломит с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м. и височина 4 м., а на другите страни на кулата са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура олицетворява победата над турските войски. На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските воини и българските опълченци. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. На върха на кулата се открива прекрасна панорама на върха Шипка и околността.

Предистория на събитията

Шипченската епопея включва боевете, които са се разиграли на най-високите точки на Шипченския проход, където са върховете Свети Никола, Орлово гнездо, Шипка и др.: превземането на прохода от руски части, първа битка при Шипка, решителните боеве 9 – 11 август 1877 г. – втора битка при Шипка и Стоенето на Шипка.

Шипченски отряд: Българското опълчение, XXXVI-ти орловски пехотен полк и XXXV-ти брянски пехотен полк отблъскват 27-хилядна редовна турска войска, като в това число не са включени башибозушките орди. Шипченският отряд под командването на генерал-майор Николай Столетов е от 7500 войника и 27 оръдия срещу Централната османска армия под командването на Сюлейман паша.

В комплекса Шипка влиза и старата реставрирана църква. При реставрацията ѝ в нея бил открит един от най-старите български ръкописи – Енински апостол от XI век. На север от паметника се намират селищата Шипка и Шейново, чиито жители активно участвали в Освободителната война. От тези селища започва и националният паметник Шипка. Край Шейново е Паметникът на победата. Там е била разбита и пленена войската на Вейсел паша.

Културно значение

Националните паметници при Шипка са обвързани със събития от изключителна обществена значимост. Тяхното построяване е плод на съвместните усилия на архитекти, скулптори и целия признателен български народ. Природните забележителности в района и историческите събития се преплитат, за да се превърнат в едно от най-силно заредените места в България, една от най-големите туристически забележителности. Обществото в България има традиция да уважава и почита националните и историческите заслуги. Наред с Васил Левски и Христо Ботев, шипченското опълчение има най-голяма слава и популярност сред хората. За това немалка заслуга има Вазовото произведение „Опълченците на Шипка“. Народът пази, макар и в трудните политически и икономически условия, паметта за „тоз ден бурен“.

Важни моменти от новата история на паметника

През 1956 година паметникът е частично преустроен. Долните два етажа са съединени с кръгли отвори. Мраморният саркофаг върху фигурите на четирите лъва символизира братската могила на загиналите герои. Под саркофага са положени тленните останки на руските воини и българските опълченци. В централната ниша в почетно мълчание пред паметта на загиналите на вечна стража са застанали скулптурни фигури на руски войник и български опълченец. На втория етаж е поставена скулптурна фигура „Победа“.

„Българино, склони чело пред туй свято място, заветен паметник на вечната дружба между българи и руси, увенчали с кръвта си нашата свобода!“ и „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“ – са свещените надписи в костницата на паметника, врязал се в небето като продължение на планинския връх. Посещението на туристите в мемориалния комплекс започва с изкачването на каменното стълбище от близо 1000 стъпала, което води към Паметника на Свободата. Стълбището е направено през 1957 г. в навечерието на честването на 80-тата годишнина на Шипченската епопея.

През 1977 година за 100-годишнината на епопеята най-горната част на стълбището е реконструирана в тържествен подход към паметника. На първата площадка под стълбището са пресъздадени най-характерните моменти от петмесечната борба за прохода. Върху белокаменната стена са изваяни три барелефни композиции: „Защитниците на Шипка“, „Глътка вода за героите“ и „Зима на Шипка“. Автор на композициите е художникът проф. Любен Димитров. В дъното на площадката върху голяма мемориална стена са изписани стиховете на поета Иван Рудников. На 3-ти март 1982 г. тук тържествено е внесено копие на Самарското знаме.

През 1991 година по етажите на на паметника е уредена постоянна музейна експозиция, представяща важни моменти от отбраната на Шипченския проход. Богатият фотодокументален материал е подкрепен с оригинали и копия на известни картини от руски и български художници.

Широко са застъпени автентичните документи, вещественият материал, копията и възстановките. Текстовете и анотациите са на български, руски, френски и английски език. Днес музеят разполага с художествено, алейно и парково осветление, с мултимедийна зала.

Източник: uchiteli.bg


Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!