През 1856 год. в Капитан Дядо Николовото въстание, дряновци пак били на челна линия.
Като един от организаторите на въстанието и негов бъдещ предводител, дядо Никола идвал няколко пъти в Дряново да търси съмишленици на своето дело. И действително тук намерил такива.
Въстанието било определено за 15 август 1856 год. Въстаниците от Дряново, Трявна и Габрово, съединени заедно, трябва да тръгнат към Ловеч и Плевен за овладяването на тия градове. В решителния момент обаче нещата доста се поизменили и въстанието не взело очакваните размери. Все пак дядо Никола сформирал една значителна чета, към 350 души, между които голям брой дряновци, и тръгнал за Балкана. Въстаниците преминали през Дряново към Габрово. Но до Габрово четата била разбита и разпръсната, а капитан дядо Никола убит при с. Дончевци.
След потушаването на въстанието, били арестувани или заподозрени над 100 души, между които и х. Пенчо, Петър Тананов, Пенчо Раданов и неколцина други дряновци. Те стояли в турската тъмница до края на 1857 год.
Въстанието на капитан дядо Никола приключило без да може да се събори империята на османлиите, но оказало своето патриотично въздействие върху българския народ, особено на населението в Дряново и в другите балкански селища. Петър Тананов избягал в Пловдив. Пенчо Раданов дал значителни средства за снабдяването на въстаниците с оръжие, барут и куршуми. Животът и дейността на тоя голям поборник за освобождението на България са твърде интересни и следва да се разкаже накратко за него. Още повече, че се споменава на много места в историческите трудове, без да се сочи обаче откъде е родом.
Роден в Дряново около 1830 год., Пенчо Раданов живял дълго време в Търново, където се занимавал с търговия. Тук участвувал в подготовката на Капитан Дядо Николовото въстание през 1856 год., а през следната 1857 год. бил един от първите дейци в борбата срещу гръцкия търновски владика Неофит. За тая му дейност, наклеветен от гърците, бил осъден и прекарал 4 месеца в затвора. Но затворът не сломил борческия дух на Пенчо Раданов. До самото освобождение на България той дейно участвувал в не едно народно дело; през 1862 год. в Хаджи Ставревата буна;
През 1864 год. в Гюргево (където бил принуден да избяга след Хаджи Ставревата буна) Пенчо Раданов действувал за отварянето на българското училище в тоя град; през 1867 год. помогнал на Филип Тотю да се отърве от затвор в Зимнич; през 1868 год. помагал за формирането на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, като дал и не малко средства за тази цел; подпомогнал и подготовката на Априлското въстание в Търновския край с пари, оръжие и други неща (дори подарил на Стефан Стамболов собствения си телескоп); за организирането на четата на Христо Ботев дал 10 000 гроша; подпомагал и изпращането на българските доброволци в Сръбско-турската война през 1876 год.
След Освобождението Пенчо Раданов живял в гр. Русе. Починал около 1900 год.
Източник: дряново-да-бъде.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
