Писателката Веселина Геновска има интересна съдба.
Родена е на 1 октомври 1911 г. в Левски. Завършва гимназия. Започва да работи като шивачка, днес бихме казали – дизайнерка. Амбицията й да се самообразова и развива я подтиква да учи сама чужди езици.
През 30-те г. на ХХ век се подписва като Веселина Геновска-Герчева. Посещава Франция, Полша и Чехословакия (тогава). До такава степен овладява чуждите езици, че започва да прави професионални преводи от полски и чешки. За кратко работи в адвокатска кантора. В края на живота си е директор на Българския културен център в Прага.
По повод внезапната й смърт, малко преди да навърши 50 години, за нея пишат две кратки статии акад. Петър Динеков и писателят Камен Калчев (не съвсем неоснователно забравен днес).
И двата текста не се превръщат в стойностни критически обзори. По-скоро удържат характерния изказ от края на 50-те г. патетично-бравурен за възход на трудовия народ и големите строителни достижения. (Забележете думата е много точна – строителни, а не инженерни).
На това явление Веселина Геновска е посветила скромна повест „Тревожна пролет“. Въпреки определено конюнктурния тон обаче, текстът пак е с основен герой жена. Разбира се, тя не е така естествена, каквато е онзи женски персонаж от 30-те години.
Нито една нейна книга днес не е преиздадена или качена дигитално за всеобща употреба, сиреч за четене. Изключение е един семпъл разказ „Великденски сън“ и критически отзив, свързан с друга повест „Седемте пръстена“ – произведение с по-усложнена художествена форма, фрагментарна, нехарактерна за цялостния стил на авторката. Може само да се съжалява!
Вероятно най-добрите й ранни неща, ако се съберат в един том, страничките няма да са повече от 300. Но при всички положения ще е дело, което дължим на тази писателска фигура..
Всъщност Веселина Геновска в най-добрите си неща мери ръст с писателки като Ф. Попова-Мутафова и Санда Йовчева и се обвързва в един контекст с вече познати творби като „На кръстопът“, „Недялка Стаматова“ (Ф. Мутафова) и „Отхвърлените“, „Малката цветопродавачка“ (С. Йовчева). За литературоведите остава предизвикателството да проследят какъв именно диалог се оформя между авторките и техните текстове. По този начин обликът на родната литература от третото десетилетие на миналия век ще стане още по-примамлив, а болезненият въпрос, свързан с т. нар. Канон, ще бъде припомнен и подложен на действителна ревизия и осъвременяване.
Библиотеката в родното селище на писателката носи нейното име. Целият творчески архив на разказвачката е съхранен в Литературния музей.
Източник: duma.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
