Днес отбелязваме рождението на българския актьор Енчо Тагаров!

Силистренският край е рождено място на мнозина театрали, които имат своя принос в развитието на българското театрално изкуство. Сред тях се нарежда и Енчо Тагаров, роден на 30 септември 1904 година в село Кайнарджа, Силистренска област. Тук завършва началното училище, а средно образование получава през 1924 г. в Силистренската частна българска гимназия. Още като ученик се увлича по театъра. Затова участва и в конкурса за изпълнител на ролята на Оргон в „Тартюф” от Молиер, но друг кандидат спечелва конкурса. Това не го отчайва. Още същата година заминава за Варна и там прави първия си дебют на театралната сцена.

След като е играл три години във Варненския театър „Стоян Бъчваров”, Енчо Тагаров получава покана от ръководството на любителския театър на Българското културно общество (БКО) в Силистра. Завърнал се в крайдунавския град, той участва във всички постановки, които театралната трупа поставя. Изпълнява главната роля в „Силата на мрака” от JI. Н. Толстой, поставена от учителя Игнат Яворски, полски емигрант. Поверена му е и главната роля в „Майстори” от Рачо Стоянов. Сам е режисьор и на някои от спектаклите на Силистренския театър. За пръв път поставя на силистренска сцена „Топаз” от Марсел Паньол.

Играта и режисурата му допадат на силистренци. Те посрещат с радост и вълнение неговата вълнуваща игра.

През 1929 г. Енчо Тагаров пожелава да се учи в Драматичната школа на големия български режисьор Н. О. Масалитинов към Народния театър в София. Ръководството на БКО поема издръжката му в школата. По време на едногодишното си пребиваване в столицата на България той има възможност не само да се запознае с тънкостите на сценичното изкуство, но и да създаде запознанства с най- изявените тогава български театрални дейци.

Завръщайки се отново в Силистра, Енчо Тагаров е платен режисьор на местната театрална трупа, която се води към женското благотворително дружество „Доброжелателка”. Сега е не само изпълнител на главните роли, а и сам поставя повечето от пиесите. Поставя за първи път на силистренска сцена „Топаз” от Марсел Паньол (1930 г.), „Аз убих” от М. Ростан (1931), „Скакалци” от С. JI. Костов (1933), „Под маска” от Никола Атанасов (1932), „Детето от улицата” на Дарио Никодеми, „Тъмни души” от Добри Немиров.

През тези години, когато все още е режисьор, продължава румънското владичество в Южна Добруджа. Българският любителски театър и българската частна гимназия в Силистра са единствените места, където свободно се говори на български език. Румънските окупационни власти се стремят на всяка цена да асимилират българското население. За всяко свое представление театърът всяка вечер иска разрешение от полицията. Играта на актьорите се посреща с интерес и удовлетворение от гражданите на Силистра. Трупата гостува с някои от постановките си в Добрич, Тутракан, Тулча и Кюстенджа. За кратко Енчо Тагаров живее в гр. Тутракан с намерение и тук да създаде български театър, но не успява.

През 1934 г. заминава да живее в свободните предели на България. Най-напред се установява в София, където играе на сцените на театър „Одеон” и Кооперативния театър. През 1941 г. е в Скопския театър. През периода 1944-1948 г. играе на сцената на Добричкия драматичен театър, където участва в постановките на всички Йовкови пиеси. Добричките зрители посрещат с голямо удовлетворение неговата сърцата игра. За известно време е и в състава на Бургаския драматичен театър.

От 1956 до 1967 г. Енчо Тагаров отново е на работа в столицата. През тези години играе на сцените на Театъра на Българската армия, Народния театър „Иван Вазов” и в Нов драматичен театър „Сълза и смях”. През този период той изявява още повече своите артистични заложби, пресъздава на сцената десетки запомнящи се роли. Театралната критика у нас се отнася ласкаво към неговата игра. Някои критици отбелязват, че образите, които той извайва на сцената на Мелпомена, са ярко извисени и носят силно сценично въздействие.

За негово голямо творческо постижение се смятат: Прегракналият („Оптимистична трагедия” от В. Вишневски), Тольо Тодоров („Камък в блатото” от Г. Караславов), Шчербук („Този безумец Платонов” от А. П. Чехов), Данко Хаирсъзина („Бай Ганьо” по Ал. Константинов), Тертер („Ивайло” от Ив. Вазов), Фелдфебелът („Майка Кураж” от Б. Брехт), Господин дебелия бастун („Престъпление” от Н. Ф. Погодин) и др. На сцената на различни театри в страната поставя като режисьор повече от 40 пиеси от българската и чуждестранна драматургия. За своите високи творчески постижения през 1965 г. му е присъдено почетното звание

„Заслужил артист”. Носител е на редица отличия и награди.

Енчо Тагаров умира на 14 септември 1967 г. в София

Източник: websilistra.net