И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него. (I Йоан. 4:16)
Днес Църквата възпоменава паметта на свети апостол и евангелист Йоан Богослов. Според Преданието светият апостол е бил на повече от 100 години, когато предупредил учениците си, че наближава краят на земния му път, и им заръчал да изкопаят кръстообразен гроб. Той легнал в гроба и предал Богу дух. По-късно ефеските християни отворили гроба му, но не намерили тялото му там.
Успението на евангелиста се чества на 26 септември, а на 8 май Църквата припомня за благодатните чудеса, които ставали на гроба му. Всяка година на този ден от гроба му се появявал чудотворен прашец, който имал целебни свойства и чрез него мнозина от болните в Ефес били изцелявани по Божията милост.
Нека днес си припомним и едни от най-вдъхновените думи в прослава на светия евангелист, изречени от свети Йоан Златоуст:
„Ако някой възхитителен певец е в града, хората изпълват театъра, като захвърлят всичките си работи, които често са неотложни. Те седят и слушат с голямо внимание песните и звуците на струните… И ако с толкова голяма желание те седят като зрители и слушатели на оратори, музиканти и атлети, то колко по-голямо внимание и старание би било справедливо да покажете към нас сега, когато не някакъв флейтист, нито пък софист, се впуска в състезание, а от небесата звучат думите на човек, чийто глас е по-оглушителен от гръм? Понеже неговият вик се е разпрострял, обхванал е и е изпълнил цялата вселена не със силата на звука, а с това, че езикът му се движи от Божията благодат.
И наистина е удивително, че макар и викът му да не е така силен, той не е груб, нито неприятен, а е по-сладостен и въжделен от всяка музикална хармония и повече умее да очарова…
Понеже синът на гръмотевицата (Марк. 3:17), обичаният от Христос (Иоан. 13:23), стълбът на църквите по вселената (Гал. 2:9)… който с голямо дръзновение се е облегнал на гърдите на Господ (Иоан. 13:25), сега идва при нас без да представя драма, без да крие лицето си с маска, без да се покачва на сцена, без да се е украсил със златна дреха.
Той идва в облекло с непостижима красота, понеже ще се яви пред нас облечен в Христос… у него няма нито преструвка, нито басня и измислица, а гологлав известява голата истина.
А не, бидейки един, да убеждава в друго слушащите с помощта на облекло, лик и глас…. Негова сцена е цялото небе, а театър – вселената, зрители и слушатели – всички ангели и тези хора, които са сполучили да станат ангели или копнеят да бъдат…“
Източник: pravoslavie.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.