Оттатък по високият бряг на Огоста се вие пътека. Тя пълзи нагоре през гъстите шубраки на Крешка, спуска се по склона и се губи сред павитака и цъфналите хълмове.
По тая, утъпкана от козите стъпки пътека денем минавали само пастирите, а нощем хайдутите на Цолкан.
И тази вечер те минали оттук. Стъпяли бавно. Гордите хайдушки глави били сведени надолу. По лицата на всички се четяла дълбока угриженост. Отпреде им вървяла млада жена. Очите й били завързани с бяла кърпа.
Стигнали до висока отсечена скала. Отместили тежка плоча, що запирала входа на дълбока пещера и един по един влезли вътре. Развързали очите на момата. Наоколо горели запалени факли. Огнени пламъци играели по мрачните сводове на пещерата. Покрай влажните стени били наслани кожени постели. Навсякъде струпано оръжие. По средата на празното място светел голям куп злато.
Пред купа, наметнат с червена мантия, стоял сам войводата Цолкан. От пояса му се подавали златните дръжки на пищови. Лицето му, младо и хубаво, имало сурови черти.
Очите му – тъмни и втренчени, като видели девойката, станали по-меки. Войводата дал знак на момците и те с наведени глави се отдръпнали към входа на пещерата … За трети път вече заставал Цолкан сам пред тая хубава мома и колкото и да я гледал, все не можел да и се наслади и все не знаел какво да й каже …
Когато преди години турците затрили от земята селото Ередин, Цолкан войвода нямал и десет години. Убили баща му и майка му, посекли целия му род. Само Цолкан като по чудо се спасил в гората. Живял и отраснал сред зверовете, а сетне събрал дружина и тръгнал да мъсти. Тая дупка в скалите му станала свърталище.
Турчин не смеел да замръкне по тия места. А когато нагоре по Мензил йол минавала пощата за Видин, турците пращали с нея по два табора войници. Но Цолкан и юнаците му нападали смело и разпръсвали всички. После обирали златото и оръжието и го трупали в пещерата.
Пред нищо не трепвало сърцето на Цолкан, от нищо не се плашел юнакът. А ето че тази пролет той видял Върба. Видял я да пасе козите си по ридовете. Гледал я да припка като сърна по пътеката. Слушал я да пее из гората.
И песните й разказвали все за него – за Цолкана и за вярната му дружина, как мъсти на турци и на изедници и как закриля сиромасите. И откакто видял тая мома, Цолкан все по-често изпращал хайдутите да ходят по пътищата сами, а той оставал в гората. Криел се зад дърветата да гледа Върба, да слуша волните й песни. А вечер все по-тежко му се струвало оръжието, дето го носи, и все по-мрачна му ставала пещерата.
Един ден като излезли от пещерата, Цолкан казал на хайдутите:
-Ходите къде ходите, но довечера ми доведете Върба! И само да й стори някой нещо – ще го убия!… – Това им казал и никого не погледнал в очите.
Вечерта довели Върба. Девойката дори не се изплашила, като й казали да върви с тях. Викал я войводата Цолкан и тя тръгнала. Страшно и болно им станало, дето жена се вмъква в дружината. След като и втори път войводата им заповядал да доведат Върба, хайдутите се събрали тайно и дълго се съветвали. И това, дето решили помежду си, за първи път не му казали.
А Цолкан и единия, и другия път стоял все на едно и също място сред пещерата. Дълго гледал момата, без да й продума. Само лицето му ставало някак си по-друго и от очите му струела светлина. Накрая гребвал с шепи от купа жълтици и напълвал престилката й с тях.
– Вземи и раздавай на сиромасите! – това само й казвал и давал заповед да я изпратят по живо по здраво.
И тоя път Цолкан и Върба стояли един срещу друг и се гледали. Тя му се усмихвала и чакала да й каже нещо мило и хубаво. Но Цолкан само се навел та напълнил престилката й с едри жълтици и поръчал да раздаде на сиромасите. Сетне повикал хайдутите да я изпроводят, но в пещерата нямало никой.
Отишъл до изхода – той бил зазидан с големи камъни. А навън вече се зазорявало. Мрачни и угрижени вървели юнаците на Цолкан. Спрели на брега на Огоста. И после се пръснали на четири страни без да си кажат сбогом.
Никой не видял вече Цолкан, никой не чул за него. Само чудни приказки се разказват за чистата му обич към Върба. И никой още не знае къде е входът на Цолкановата пещера.
Източник: kartanavremeto-vratsa.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
