Людмила Исаева е българска поетеса, съпруга на поета Младен Исаев.
Людмила Антонова Исаева е родена е на 1 март 1926 г. в Провадия. Завършва Педагогическия институт в Шумен. Работи като сътрудник на Радио София. През 1964 г. става редактор в издателство „Български писател“. Членува в Съюза на българските писатели.
Людмила Исаева е автор на десет стихосбирки: 1957 — „Сърцето говори“, 1963 — „Лирична биография“, 1967 — „Истина“,1970 — „Не позволявайте света да остарява“, 1975 — „Сърцевина“,1976 — „Изповед“, 1979 — „Съдба“, 1984 — „Писма от бялата къща“,1986 — „Чувства“
На 12 септември 1991 г. Исаева сключва договор с издателство „Еврика-Ави“ за стихосбирката си „Сбогом на слънцето“. Книжката излиза в края на годината с посвещение: „Тази стихосбирка се издава посмъртно по повод 35-годишната творческа дейност на видната българска поетеса.“
Последното стихотворение, дало и името на книжката, завършва така:
„Тогава какво ми остава, Господи? Преди да кажа „сбогом“ на слънцето – като висша твоя милост – да изпия до дъно горчивата чаша, след която няма събуждане. Сега, след като всичко разбрах, осъзнах, проумях…“
На 17 септември 1991 г. поетесата се самоубива.
Източник: fakel.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
