Димитър Матов е виден български езиковед, фолклорист и етнограф, деец на Върховния македонски комитет.
Димитър Христов Матов е роден в 1864 година в будния български македонски град Велес, тогава в Османската империя след което от 1878 г. продължава образованието си в Русия, учи в Николаевската гимназия при Тодор Минков, в 1888 година завършва история, литература и фолклористика в университета в Харков.
Слуша лекции по история на Марин Дринов и по лингвистика на Александър Потебня. Връща се в Македония и от 1888 до 1890 година е учител в българската гимназия в Солун. След това заминава за Виена, където до 1892 година специализира славянска филология при Ватрослав Ягич и в Лайпциг при Август Лескин. В 1892 година се връща в България и става учител в София и извънреден преподавател във Висшето училище.
От 1892 до 1895 година заедно с Иван Шишманов, Димитър Матов е редактор на „Сборника за народни умотворения, наука и книжнина“. В 1893 година Матов издава брошурата „Сръбско-българската етнографска препирня пред науката“, в която изобличава сръбските аспирации към Македония: „Цяла паплач писатели пускат из народа книжки, календарчета и учебници по география и история, дето се проповядва теорията на Милоевич и Среткович“.
Пише в „Български преглед“ и е сред създателите на „Книжици за прочит“. С труда си Към българския речник, излязал в 1892 година, Матов поставя основите на българската етимология. Във фолклористичните си трудове следва миграционната теория и прави сравнения между българския фолклор и фолклора на балканските, славянските и други народи.
Матов е и виден деятел на македонската емиграция в България, като пише многобройни трудове по македонския въпрос, в които защитава българския етнически характер на областта. В 1895 година на ІІ македонски конгрес е избран за член на Върховния македонски комитет.
Димитър Матов умира в 1896 година на 32 години
Поклон пред паметта му!
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
