Рогозенското съкровище е намерено във врачанското село Рогозен, намиращо се между реките Огоста и Искър.
Тракийското богатство е било заровено в имот, който дълги години се ползвал като зеленчукова градина.
Тракийското съкровище е намерено съвсем случайно през 1985 година, когато собственикът на имота Иван Димитров решава да направи водопровод в своята градина.
Когато копаел ямата обаче, на 50 метра дълбочина, той открива красиви сребърни съдове. Първоначално от земята се изравят 42 кани, 22 фиали и една чаша.
След това на мястото е извикан екип от археолози, който открива още 100 сребърни съда, 86 фиали, 12 канички и две чаши.
Така общият брой на предметите в Рогозенското съкровище достигнал 165 сребърни съда, от които 54 канички, 3 чаши и 108 фиали.
Тъй като върху артефактите са изписани имената на различни владетели, се предполага, че съкровището е принадлежало на цял род, живял през IV век преди Христа.
Върху някои от съдовете е изписано името на одриския цар Котис, а върху друг се вижда името на сина му Керсеблепт.
Различният стил на изработка също показва, че отделните съдове са създавани по различно време, докато тракийският род не натрупал достатъчно богатство за отвъдния живот.
Съкровището е събирано от поколения царе, за да демонстрират своята власт и заможност.
По съдовете са изобразени различни сцени от религията на древните траки, но и от митологията на Древна Гърция, което е поредното свидетелство за близките връзки на двата народа в Древността.
Върху съдовете е изобразена Великата тракийска богиня и съпътстващите я животни. Виждат се още и различни природни стихии, от които древните траки изпитвали страхопочитание.
Рогозенското съкровище е сребърно, като само част от находките са позлатени.
По-голямата част от Рогозенското съкровище се съхранява в Регионалния музей на Враца, а 15 съда от него могат да бъдат видени в Националния исторически музей в столицата.
Източник: sanovnik.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
