Кан Ирник, син на Кан Атила и царица Керка от рода Дуло 463-489 е третия, най-малкия син на Кан Атила.
Разликата в концепциите на двамата останали живи братя – синове на кан Атила, Хурса и Ирник е била: “…НЕЗАБАВНО НАПАДЕНИЕ НА ВИЗАНТИЯ ИЛИ УКРЕПВАНЕТО НА САРМАТСКАТА (БЪЛГАРСКАТА) ДЪРЖАВА”.
Кан Ирник получил подкрепа на старите родове на сарматите (българите) и на значителна част от хунските военоначалници. След убийството на неговия брат Дезингих (Хурса), останките от неговите войски се присъединяват към Кан Ирник.
На територията на Старата сарматска държава (Старата велика България) северно от черноморския регион, след решение на Кинешът-“Народния събор” отново настъпва преразпределение.
Сарматите (българите), остават в западните части на старата държавност “Идел”, а някои български родове и всички хунските родове и военоначалници се изтеглят в Източните части на Атиловата Империя, Ибер-Себер –“ЕЛ”.
По молба на хунските Бий (генерали), кан Ирник, след решение на Народния Събор, изпраща като УПЪЛНОМОЩЕН ОТ ДУХА НА ВЕЛИКИЯ АТИЛА, неговия внук, сина на първородния негов син Елак. Кан Аудан, син на Елак и внук на Атила по късно е известен и под назоваванията АФРАСИАБ и АЛП-ЕЛ-ТОНГА.
Според Именника на българските канове кан Ирник живее 150 години – точно половината от живота на Авитохол (Атила). Пак там пише, че е от рода Дуло и властта му е дадена в годината на Змията.
По-голямата част от медиевистите идентифицират Ирник с най-малкия син на Атила – Ернах, поради сходството на имената Ирник Ернах и Атила, Авитохол, както и поради това, че посочената в Именника година на идване на власт на Ирник съвпада с годината на смъртта на Атила (и съответно на Авитохол).
Според любителя историк Боно Шкодров, Ирник е владетел през 463-489 г., по времето на император Зенон. Същият автор посочва като негови имена още Керемек и Ернах.
Източник: mgpz.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
