Атанас Стефанов Атанасов е български офицер (генерал-лейтенант), един от военначалниците на българската армия през 30-те и 40-те години на ХХ век.
Военната му кариера започва като подпоручик през Балканската война. По време на Втората световна война достига до чин генерал-лейтенант.
Последователно командва 5-та пехотна дунавска дивизия, командир на IV-та армия със седалище Плевен и на Прикриващия фронт (на границата с Гърция и Турция).
Атанас Стефанов е първороден син в семейството на Кръстина и Стефан Атанасови Кинови.
През 1890 г. Кръстина поп Иванова и Стефан Атанасов Кинов се венчават. На 13 септември 1891 година се ражда синът им Атанас в Търново, а на 20 май 1893 – Иван. Двамата постъпват като кадети във Военното на Н. В. Училище през 1905 година и са зачислени в 32-ри Царски випуск. При завършване на Военното на Н. В. Училище с височайша заповед № 30 от 2 август 1912 година са произведени в чин подпоручик.
На 17 септември 1912 г. започва обща мобилизация на българската армия, а на 5 октомври се обявява Балканската война. В нея подпоручик Атанас Стефанов участва като командир на 6-та рота от 18-ти пехотен Етърски на Н. В. Фердинанд I полк в състава на 5-та Дунавска дивизия. Подпоручик Иван Стефанов е командир на 1-ва рота от 20-ти пехотен Добруджански на Н. В. Княз Кирил Преславски полк. Той загива на 5 март 1913 г. при езерото Деркос на Чаталджанските позиции. Погребан е в църковния двор на село Караджакьой, Източна Тракия
Подпоручик Стефанов участва и в Междусъюзническата война, избухнала на 16 юни 1913 г. Отново командва 6-та рота от 18-ти пех. Етърски полк в боевете при Тумба и Черни връх на 24 юни; при връх Св. Илия на Милева планина на 1, 2 и 3 юли; при Острика, Кървав камък, Царица, Панджин гроб, Стретер и връх Бобик на 7, 8, 9, 10, 11, 14, 15,16 и 17 юли 1913 г. Пак в автобиографията си споменава, че е взел участие: “… във всички боеве срещу сърбите през 1913 година, без да бъда ранен нито веднъж”.
На 2 август 1914 г. Атанас Стефанов е произведен в чин поручик. Новата мобилизация на българската армия на 10 септември 1915 г. го заварва адютант на 2/5 пех. бригада в Търново. По негово настояване отново поема командването на 6-та рота от 18-ти пех. Етърски полк по време на Първата световна война. В продължение на 10 дни, от 22 до 31 октомври, и на 1 и 2 ноември 1915 г. се бие срещу сърбите при Геляне.
На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт. С височайша заповед № 146 от 11 август 1941 година се назначава “командирът на 5-а пехотна Дунавска дивизия генерал-майор Атанас Стефанов за командващ IV-та армия ( началник на армейска област)”. През 1943 година Атанас Стефанов се повишава в чин генерал-лейтенант. До 25 декември 1943 година той е командир на Прикривающия фронт.
След Деветосептемврийския преврат, въпреки че има на разположение самолет, разузнавателна и лека кола, той не напуска България. Остава верен на войнския си дълг и Отечество.
На 12 септември 1944 г. на път от София за Плевен ген. Стефанов е убит без съд и присъда в Луковит от партизанката Митка Гръбчева. В смъртния акт като причина за смъртта се посочва: кръвоизлив от рани, причинени от огнестрелно оръжие.
Убитият генерал Стефанов е осъден с присъда № 2 от 2 април 1945 г. Плевенският народен съд, II състав: “присъжда всички имоти посмъртно на починалия генерал-лейтенант Атанас Стефанов в полза на държавното съкровище”.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
, един от военначалниците на българската армия през 30-те и 40-те години на ХХ век.){kind=link}