Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, принцеса Ройс цу Кьостриц (на немски: Eleonore Caroline Gasparine Louise Prinzessin Reuß zu Köstritz) е принцеса на Ройс (по старому Райс или Райска), а по-късно и българска царица (1908 – 1917), втората съпруга на цар Фердинанд I.
Тя е дъщеря на принц Хайнрих IV Ройс цу Кьостриц (1821 – 1894) и принцеса Луиза Ройс цу Грайц (1822 – 1875).
Царица Елеонора Българска е родена на 22 август 1860 г. в Требшен. От ранна възраст се отдава на благотворителност. През 1905 година заминава за Далечния изток, за да се включи в Руско-Японската война като милосърдна сестра.
Тя официално влиза в българската история с едно събитие – сватбата й с Фердинанд на днешната дата (28 февруари) през далечната 1908 г. Бракът между двамата е сключен в гр. Кобург, Германия.
След церемонията Елеонора получава титлата „княгиня на българите“, а няколко месеца по-късно, след обявяването на независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 г., титлата ѝ е променена на „царица на българите“.
Благодарение на нейната намеса от събаряне е спасена Боянската църква, която през 1912 г. трябвало да бъде разрушена, за да се построи на нейно място по-голям храм. За да спаси уникалната църква, Царицата лично издейства на боянчани парцел за строеж на нова църква, а в средновековния храм започват реставрационни дейности.
По време на войните царица Елеонора организира курсове за милосърдни сестри и самата тя е на фронта като милосърдна сестра. Царицата подарява главното знаме на българското Македоно-одринско опълчение, а заедно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска царица Елеонора е основен дарител на създадения в 1885 г. Български Червен кръст. Царица Елеонора е основателка на подпомагащото го женско дружеството „Самарянка“.
С името на първата българска царица от Третото българско царство Елеонора фон Ройс е свързан българският принос в непознатата за Югоизточна Европа форма на благотворителност – обковаването. Дървени макети, статуи или предмети символизиращи популярни военни, исторически или политически фигури биват публично представяни за обковававане с малки златни, сребърни или бронзови гвоздейчета, които всеки дарител закупува.
Благодарение неуморната работа на „белия ангел с червения кръст“, както е наричана от народа царица Елеонора, тази форма на дарителство намира благодатна почва в България по време на войните за национално обединение (1912 – 1918 г.).
Царица Елеонора се разболява тежко в последната година на Първата световна война и след продължително боледуване умира на 12 септември 1917 г. в Евксиноград. Съгласно последната си воля царицата е погребана до южната фасада на Боянската църква.
Поклон пред паметта и!
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.