Каквото и да кажем за Апостола, ще звучи клиширано, тривиално и крайно недостатъчно. И до днес историците не могат да разкрият докрай неговата дейност и да сглобят пъзела от тайни комитети, които са действали на територията на страната и са работили за освобождението на България. За разлика от повечето исторически личности обаче, Левски е безспорна фигура в родната памет.
Васил Иванов Кунчев дава пример за това какъв път трябва да извървим, за да се развием като общество, а именно – да работим в своята страна, за нейното благо, честно и почтено, зачитайки правата и свободите си. За разлика от Раковски и Каравелов, Дякона е виждал, че за да постигнем заветната „чиста и свята република“ не са нужни организации отвън, нито чужда намеса, а пробуждане. И че ако всеки задели колкото може, и се включи в народното дело, българите ще се обединят около една велика идея – своя независима държава, родина.
Идеалът се постига с много труд – завет, който важи и днес. В тефтерчето си Левски споменава думата „работа“ над 400 пъти – повече от всяка друга. Без полагане на усилия не можем да постигнем нито бунт срещу робството, нито свобода, нито равенство през общ закон. Така че в наши дни, вместо да се оплакваме от проблемите, би било хубаво да се постараем да намерим решение дори ситуацията да изглежда безизходна. Не е изглеждало възможно българските чети и легии да се справят с огромната османска армия, но въпреки това Левски е намерил начин да повдигне българския дух и да сплоти хората около себе си, да ги накара да повярват, че свободата може да бъде извоювана.
И докато някои заклеймяват Ботев като „комунист“, Стамболов като „чуждопоклонник“, то Левски е асоцииран само и единствено с една кауза, в която да „печели цял народ“, а не определена част от него. Всеки от нас носи Апостола в сърцето си, защото той остана на всички. Никаква сила не е способна да отнеме на хората тяхното преклонение пред делото на Дякона – човека, който в себе си е събрал най-добрите черти на българина – вяра в бъдещето, трудолюбие, смелост, но и добре планирани действия, продиктувани от разума.
Макар днес мнозина да вадят от контекста думите на Дякона и да ги преиначават, както сметнат за добре, никой не отрича колко светли и напредничави са неговите прозрения. Като започнем от факта, че е мислел за република, когато в света е имало само две такива, през това да има равноправие, независимо от етнос и социално положение, и стигнем до цялата организация на ВРО и идеята, че ако не си помогнем сами, няма кой да дойде отнякъде и да ни подари свободата на тепсия. Идеи, които всеки признава, каквито и виждания за живота да притежава.
В съвременна България Левски е символ на обединението. Той е човек, борил се геройски за свободата – не за своята лична такава, а за общата. „Съединението прави силата“, но не толкова политическото, колкото единството между хората и съгласието да се загърбят всички разногласия в името на нещо по-голямо – нашата родина и нейното бъдеще.
Източник: uspelite.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
