Стефан Николов Николов с псевдоними Игнатий Лайола, Скендер бег, Тепайволци е български офицер, полковник и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.
Стефан Николов е роден в българския град Прилеп (днес в Република Македния) на 9 септември 1859 или на 30 септември 1860 година. В 1880 година завършва Военното училище в София.
Участва в Сръбско българската война като дружинен командир в Трети пехотен бдински полк. Служил в трета пехотна дружина, девета пехотна дружина, 19-ти и 6-ти пехотни полкове. Става член на тайните офицерски братства, работещи за освобождението на Македония и Одринска Тракия. Уволнява се на 3 септември 1900 г.
В 1901 година се уволнява от българската армия и става член на Върховния македоно-одрински комитет на Стоян Михайловски и генерал Иван Цончев. През юли 1901 година в Гърция се запознава с Васил Чекаларов и му казва, че главната му цел е да се сменят задграничните представители на ВМОРО Гьорче Петров и Гоце Делчев.
След разцеплението на комитета застава на страната на генерал Цончев, срещу Борис Сарафов.
В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание Стефан Николов излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието, като е началник на въстаническия щаб.
Интерниран е заедно с Иван Цончев, поручик Софроний Стоянов и мичман Тодор Саев от българското правителство под натиск от Великите сили.
По време на Илинденското въстание с чета на ВМОК Николов взема участие в сраженията по долината на Струма. Действа с чета в Македония до пролетта на 1906 година, когато Върховният комитет е разпуснат.
Според Ангел Динев към 1912 година Николов е начело на една от трите състезаващи се „върховистки групировки“ заедно с тези на Константин Дзеков (в Гевгелийско, Воденско и Ениджевардарско) и Христо Матов (в Скопско, Битолско и Солунско). Влиянието на Стефан Николов е в Горноджумайско, Малешевско и Сярско. Неговата върховистка групировка има най-силна подкрепа от българското правителство.
Участва в Балканската война като командир на Първа бригада на Македоно-одринското опълчение, а през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота. Кавалер е на офицерския орден „За храброст“ ІІІ степен.
Стефан Николов умира на 12 април 1915 година.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
