На 20 юли 1877 г. започва обсадата на Плевен!
Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд. Временно е забавено руското настъпление в Тракия. Руската победа на 10 декември 1877 г. има решително значение за изхода на войната и Освобождението на България.
Веднага след падането на Никопол, руското командване нарежда на генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер, командир на 5-а Пехотна дивизия от 19-и Армейски корпус, да заеме колкото се може по-бързо Плевен. Докато попълват запасите и превързват ранените си, русите се забавят. Така те пристигат пред Плевен едва на 7/19 юли и започват да обстрелват турските позиции, без да предприемат фронтална атака. Сутринта на 8/20 юли атакуват с 3 Пехотни полка, Кавказката казашка бригада и 46 оръдия. Поради лошото разузнаване, едва 8600 руси са изправени пред 15 000 турци, при това заели удобни защитни позиции. Генерал Шилдер-Шулднер успява да отблъсне турските части от някои външни укрепления, но Осман паша изпраща подкрепления, предприема поредица контраатаки и така си възвръща изгубените позиции. Така първата атака на Плевен струва на русите в убити и ранени 75 офицери и 2326 войници. Турските загуби са изчислени на около 2000 убити и ранени.
Основна причина за неуспеха на тази първа атака се смята лошото разузнаване, грешните карти на района, объркването на българските водачи в руската войска, храбростта на турските войници, както и военния гений Осман паша. Освен това русите се забавят при тръгването си от Никопол и така позволяват на Осман паша да се укрепи пръв в Плевен. Веднага след прекратяването на боя Осман паша заповядва окопаването на армията.
През следващите десет дни и двете страни получават силни подкрепления. Руските части са усилени с нови 26 000 души и така нарастват до 35 000. Генерал-лейтенант Николай Криденер вече разполага с 36 батальона, 32 ескадрона и 184 оръдия. Силите на Осман паша нарастват до 22 000 души или 33 табура, 7 ескадрона и 58 оръдия като вече сформират Западната турска армия. Видно е, че русите нямат голямо числено превъзходство в жива сила, но имат тройното превъзходство в артилерията. То обаче се оказва напълно ненужно, понеже Осман паша вече е изградил множество землени защитни съоръжения. Като допълнение – руското командване се страхува да изпраща оръдията си на първа бойна линия, поради което те се оказват неефективни, а руските пехотинци са разстрелвани от добре прикритите турски войски.
На 18/30 юли руското главно командване нарежда на генерал-лейтенант Николай Криденер да атакува повторно Плевен. Той не вярва в крайния успех, понеже изчислява погрешно противниковите сили на 50 – 60 000 души, при това на защитни позиции. Водят се тежки боеве при Сулуклийския дол, Гривишките редути и Зелените хълмове. До края на деня турците отблъскват всички руски атаки и си възвръщат изгубените позиции.
Втората атака на Плевен е истинска катастрофа за русите. Загубите са изчислени в убити и ранени на 168 офицери и 7167 войници. Турските загуби са едва 1200 убити и ранени.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
.){kind=link}