Харалампи Тачев е български живописец. Той е първият български художник-декоратор.
Харалампи Константинов Тачев е роден на 19 юли 1875 г. в Пловдив. Завършил е първия випуск на Държавното художествено-индустриално училище в класа на Иван Мърквичка (по-късно Художествена академия), а от 1910 г. става професор в същото училище и пръв преподавател по декоративно изкуство, орнаментика и стилознание.
Десетилетия наред името и делото на този творец са съзнателно премълчавани заради познатото клише „буржоазен художник“. А проф. Харалампи Тачев трайно е вписан в историята на столицата София не само с нейния герб, с дългогодишната си преподавателска дейност в Художествената академия, със създаването на Дружество „Съвременно изкуство“ и разработването на т. нар. „Български стил“, но и с огромното по съдържание и разнообразие творчество в областта на приложната графика – десетки поздравителни адреси, оформление на книги, вестници, списания, покани, афиши, ценни книжа, гербове, марки и т. н. Изработил е върху пергаментова кожа, но не успява да довърши книгата „Летопис на София“, която се съхранява в ОП „Стара София“ наред с много други оригинални негови проектни изпълнения.
Проф. Харалампи Тачев е и от първите български специалисти в областта на художествено-пространственото оформление – уреждал е българските павилиони на изложенията в Лиеж (1905 г.), Милано (1906 г.), Лондон (1907 г.) и е участвал в представянето на България в редица още световни изложения в Париж, Брюксел, Лайпциг, Берн, Виена и т. н.
Ето част от неговия принос за съвременния силует на София:
– Централната минерална баня (1910 – 1913 г.) – фасадата е украсена със старобългарска керамична орнаментика, разработена от проф. Тачев на ново техническо ниво с отлично чувство за цвят, изразност и хармония;
– Богословският факултет с Национален църковен историко-архео-логически музей – проекти за фасадна керамична орнаментика;
– Синодалната палата (1904 – 1909 г.) с полихронна глазирана облицовка и мозаечна украса на фасадата и тримата архиереи на тимпана над входа;
– Декоративната украса и изписването на част от вътрешните пространства на храм-паметник „Св. Александър Невски (1904 – 1912 г.);
– Вътрешната пластична украса на двореца „Врана“ (1912 г.);
– Вътрешната декоративна украса на мавзолея на княз Александър Батенберг (1934 г.);
– Централни хали – декоративно пано с герба на София над входа (1909 – 1911 г.);
– Декоративен фриз над фасадата на църквата „Св. Никола Софийски“ на ул. „Пиротска“ заедно с Н. Петров (1909 г.);
– Декоративно пано над входа на Дирекция на трамваите;
– Стъклопис в Министерство на финансите;
– Стъклопис в бившето Министерство на строежите и благоустройството на пл. „Славейков“ – сега там е Столичната библиотека.
Името на проф. X. Тачев е свързано и с редица паметни събития от живота на столицата като проектирането на временни триумфални арки, декоративни пана, уреждане на художествени изложби, тържествени чествания, както и с дейността на Дружеството на учените, писателите и художниците, Дома на изкуствата и печата, Археологическото дружество, Дружество „Славянска беседа“ и т. н.
Професор Харалампи Тачев умира на 13 април 1944 г.
Източник: bgnasledstvo.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
