Д-р Асен Шишманов е роден през 1848 г. в австрийския град Темешвар, Банат. Син е на търговеца Страцимир Шишманов и съпругата му Рахила, по баща Йованович.
През 1873 г. Асен Шишманов завършва медицина във Виена с докторат. Работи като лекар една година в Темешвар, после като ординатор във виенската болница Рудолфшпитал. След Освобождението д-р Шишманов идва в България като главен лекар на София и член на първия Медицински съвет (1879 – 1880). Работи като общо практикуващ лекар, а също и като старши лекар в Александровската болница. През 1884 г. той прави първата в България трахеотомия – много смела за времето си операция, направила огромно впечатление сред колегията. През следващата 1885 г. Асен Шишманов става един от учредителите на Българското дружество на Червения кръст
Като известен столичен лекар, д-р Шишманов е един от първите пропагандатори на минералната вода в България. Затова през 1886 г., заедно с майор Коста Паница, той закупува земя и двамата построяват малък хотел и вила в намиращата се до София Банкя. Вярвайки, че комбинацията въздух, вода и близост до столицата, ще превърне града в известен европейски курорт, Асен Шишманов поставя началото на развитието на квартала. Много скоро по примера на Шишманов и Паница, богати софиянци започват да купуват имоти и да строят вили в оформящото се красиво курортно градче, с лековита минерална вода.
Асен Шишманов става и един от първите български масони, след като през 1883 г. в София се открива масонска ложа наречена „Братство“. В ложата той е посветен в 3-та степен и е избран за неин оратор.
Като представител на влиятелна фамилия с голяма обществена тежест, Асен Шишманов започва да се занимава и с политика. След пристигането си в София той е избран за общински съветник от името на Либералната партия. През следващите години Шишманов се сближава с Драган Цанков и остро се противопоставя на т.нар. Режим на пълномощията и оказва публичен натиск на княз Александър Батенберг да го отмени. Ето как Симеон Радев описва тези толкова критични за България дни: „Решението на княза да абдикира – неизменен припев на неговите отчаяния – се изпари, разбира се, на другия ден, но страхът от русите, негодуванието срещу тях, припадъците на енергия, сподиряни от безнадеждност, всичко това поддържаше в неговия дух едно почти болезнено състояние… На една депутация, която начело с д-р Асен Шишманов отиде да му изрази признателността на столичното население, той заяви, че „на днях“ ще издействува един указ за въдворението на конституцията. Това тържествено обещание намери громки отклици в страната. Либералната партия, която князът бе поискал да приближи към себе си, ставаше, напротив, се по-привързана към Русия. Допълнителните избори, които станаха на 21 август и в които Соболев упражни влиянието си в полза на либералите, още повече затвърдиха тази солидарност. Победата на либералите бе съкрушителна. В София бяха избрани: Др. Цанков, Хаджи Мано Стоянов, Н. Сукнаров, М. Балабанов, д-р Помянов, Я. Геров, д-р Ас. Шишманов, Илия Вълчев.“
Изборите, на които Асен Шишманов е избран за член на парламента се провеждат през май 1884 г. Първоначално заседанията се провеждат в читалище „Надежда“ във Велико Търново, след това във Военното училище в София (сега Централен военен клуб), а накрая в новопостроената сграда на Народното събрание. През мандата на този парламент е постигнат най-големият приоритет на България – съединението с Източна Румелия, спечелена е и сръбско-българската война. През лятото на 1884 г. Драган Цанков заедно със своите поддръжници се отцепва от партията и поставя началото на нова проруска политическа формация. По време на кризата след абдикацията на княз Батенберг, Драган Цанков е сред авторите на т.нар. „махзар“ – молба до формалния сюзерен на България – турския султан, в която се иска неговата намеса за уреждане на ситуацията чрез окупация. Този ход силно компрометира неговите привърженици и при управлението на Стефан Стамболов, д-р Шишманов е принуден да напусне България.
През 1889 г. той заминава за турския град Смирна, а от 1890 г. практикува отново медицина в османската столица Цариград. Именно от този период за Асен Шишманов са запазени спомени, отново от Симеон Радев: „В тия спомени за Цариград аз не съм казал нищо за българската колония… тя бе сега съвършено намаляла. Имаше извън Екзархията двама българи с познато име: д-р В. К. Каракановски и д-р Асен Шишманов… Д-р Шишманов бе от банатските българи, брат на д-р Милан Шишманов, бивш член на Касационния Съд в София, известен в юридическата литература и ако е вярно това, което съм чувал – далечен братовчед на проф. Ив. Шишманов. Учил медицината във Виена, д-р Асен Шишманов дойде в България веднага след Освобождението и стана един от най-видните лекари в София. Той взе участие в българските политически борби като привърженик на Драган Цанков. През време на Регентството стана емигрант и се настани в турската столица, където имаше добра репутация… Аз съм ходил, когато съм имал нужда от техните съвети, и при двамата българи-лекари и искам тук да изразя своята признателност към тях, че са ме приемали с такъва доброта. Д-р Каракановски ми е оставил спомен със своята сериозна физиономия; д-р Асен Шишманов – със своето бледо лице на интелектуалец… От неговия род бе и добре познатата във виенското общество графиня Фо унд цу Мирбах. Казват, че самият д-р Асен Шишманов е имал слабостта да мисли, че е от рода на Шишмановците.“
Изключително заможен, д-р Шишманов се проявява и като един от най-големите филантропи в българската история. По време на престоя си в Цариград, той прави огромни дарения за построяването, откриването и поддръжката на Българската болница в града, наред с Евлоги Георгиев, Иван Евстр. Гешов и др. След смъртта си завещава своята къща, градина и печатница в София (на ул. „Александър I“ No 6) на болницата в Цариград срещу обещанието в болницата да бъде открито отделение „Доктор Асен Шишманов и съпругата му Мария, за утешение на бедните болни българи“. Общата оценка на сградите и мястото е за 6 150 000 златни лева.
За съжаление през 1894 г. все още в изгнание в Цариград, д-р Асен Шишманов умира само на 46-годишна възраст. Със съпругата си Мария, нямат деца (тя има такива от първия си брак). Като вдовица Мария Шишманова продължава филантропската дейност на съпруга си. В завещанието си тя оставя 20 000 златни лева на Българското туристическо дружество за учредяването на фонд „Мария д-р А. Шишманова – Илия Антонов“ за пропагандиране на българската природа. През 1944 г. къщата на д-р Асен Шишманов е унищожена от англо-американските бомбардировки над София.
Източник: shishmanovi.wordpress.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
