Уста Генчо Кънев – Големият. Един Данте в българската архитектура

Той е непознатата не само тревненска, а и българска слава. В Кратка българска енциклопедия /КБЕ 1966 г./ и Енциклопедия България, /1982 г./, за Уста Генчо Кънев са отделени по 4-5 изречения. И упорито е наричан самоук. Самобитен, да! Но не и самоук.

Не две или три, а цели десет години младият Генчо, почти момче още, чиракува. И не къде да е, а при известния и търсен в Османската империя майстор строител уста Къню Ганчев Тревнали, баща му.

Суровият и безпощаден майстор, строител на военни укрепления и фарове край Цариград, нямал намерение да държи под сянката си своя син. Самият той, потомствен строител, карал малкия чирак “да бърка вар, да пренася едно-друго с корито, тарга…”, както вероятно неговият баща го е карал и не пропускал да го назидава: “Тъй се става майстор!”.

А се учил Генчо Кънев не само от баща си и други български майстори. Учил се и от видяното в Цариград, в Русия и Влашко, където са работили и западноевропейски майстори. Учил се е от всичко, което е пред очите му. След Освобождението, с болка, но и с нескрит интерес разглеждал разрушените сгради и изучавал конструкцията и начинът им на градеж.

Как да го признаем като не го познаваме?

Преди 30 години, на 25 октомври 1979 г. в Трявна имаше научна сесия, посветена на уста Генчо Кънев, т.е. за 150 годишнината от рождението му. Тогава за пръв път бе изнесено научно съобщение за работата на майстора в Елена и Еленския край. Десет години по-късно, на 15 ноември 1989 г., в Централния дом на архитектите в София е първото национално честване на Уста Генчо Кънев. Първото и последното. Двайсет години от тогава!

Единственият голям научен труд, посветен на майстора е прекрасното монографично изследване на д.а.н. арх. Маргарита Коева и арх. Николай Тулешков “Първомайстор Генчо Кънев”, /1987 г./ Те са успели да публикуват голяма част от творенията на Уста Генчо.

А за какво става дума? Колко са църквите, училищата, жилищата, мостовете, изградени от него? Какво ще разберем ако кажем: само “м н о г о” или “н я к о л к о д е с е т к и”? Ето защо е необходимо да бъдат посочени, поне някои от тях, поименно. Въз основа на публикуваните досега сведения Уста Генчо Кънев е построил:

ЦЪРКВИ

СВЕТИ ДИМИТЪР във:
Видин – катедралата, Горна Студена – Плевенско, Лозарево – Бургаско, Иречеково – Ямболско, Омуртаг, Айтос.

СВЕТА БОГОРОДИЦА във:
Варна – катедралата, втора по големина и великолепие след “Александър Невски”, Елена, Калофер, Поморие, Карнобат , Беброво – Еленско, Чирпан. Неотдавна бяха публикувани сведения че църквата “Рождество Богородично” в с. Старо Стефаново. /на 20 км от Ловеч/, е строена от Уста Генчо Кънев.

СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ 
Свищов, Созопол, Константин – Еленско.
Още църкви е строил и в: Севлиево – “Св. Троица”, Ямбол, Враца, Елхово, Здравец – Разградско, Комарево, Трънчовица – Плевенско, Тутракан, Червена вода – Русенско /заедно с Димитър Сергюв/ и др.

УЧИЛИЩА
Габрово – Градско класно училище /Априловската гимназия/, Варна – мъжката гимназия, Бургас, Стара Загора, Карлово, Свищов, Калофер, Троян, Елена, Айтос, Разград, Търговище, Катунище – Сливенско, Боженци, Благоево, Върбица – Шуменско и др.

Понякога сведенията стигат дотам, че са посочени само районите на строежите му: Бургаско, Шуменско, Разградско, Еленско, Плевенско… А в Русе е построил и джамия, и синагога, вероятно не само заради необичайните и интересни архитектурни задачи. Строил и мостове по Дряновската река и направил първия български мост с хоризонтално платно. Неустановен брой са къщите, които той строи.

Засега няма списък на творенията на Уста Генчо Кънев, който да претендира за изчерпателност и точност.

Какво е мястото и времето, кои са майсторите преди и след Уста Генчо, с които животът го среща?

Уста Генчо Кънев е роден през 1829 г. Същата година, в която Високата порта разрешава на християнското население да възстановява разрушените си и опожарени църкви и да строи нови. По времето, когато той поел по пътеките от родните си колиби Генчовци към килийното училище в двора на църква “Архангел Михаил” в Трявна с една “цепеничка под мишница”, уста Димитър Сергюв вече е построил в Трявна Калинчевата къща, Дядо Добревата къща, църквата “Св. Петър и Павел” в Котел… Той е майсторът, с когото е работил Генчо Кънев, от когото се е учил. Той е втората голяма школа за него след школата на баща му.

Според специалистите, след като изучил при баща си масивните фортификационни конструкции, при Димитър Сергюв той изучил “принципите, по които се формира художественият образ в архитектурата”. Изследванията сочат, че Генчо Кънев получил майсторско право преди тридесетата си година като калфа при уста Димитър Сергюв. Твърде вероятно това да е станало при строежа на църква “Свети Георги” в Трявна. Може би амвонът в тази църква, изработен и подарен от Генчо Кънев, да е ознаменувал точно това събитие. И през ум не му е минавало на хлапето с цепеничката, че докато броди по пътеките към село Трявна, през 1836 г. калфабашията Колю Фичето, с 29 години по-голям от него, поема от устабашията Иван Давдата по-нататъшния строеж на църквата “Св. Никола” в Търново. И че един ден ще се срещне с Фичето, тази легенда в българската архитектура, на моста при Бяла. Ще се срещне и ще се размине с него. Завинаги. Генчо Кънев не е бил ученик на Кольо Фичето. Никога. Познавали се, уважавали се, знаели са кой какво прави. Но срещата между тях е среща на две епохи – Възраждането и Новото време. Затова пък с Димитър Серюв е работил до края на живота му.

Големи изследователи, историографи на българската архитектура достигат до извода, че Уста Генчо Кънев незаслужено е оставян в сянката на Колю Фичето. Той успява в своя 35–40 годишен творчески живот да отговори на двете най-големи национални задачи: отначало – строителството на църкви /а те по онова време са били най-консолидиращият факт в национално, социално е емоционално отношение/, и после, особено след 1878 г. – строителството на училища., защото стремежът към образованието е била първата обсебваща страст на българите след Освобождението.

Уста Колю Фичето е най-големият майстор на Възраждането. Но Уста Генчо Кънев, майсторът на прехода от Възраждането към Новото време, е с ново архитектурно мислене и с различни художествени възгледи. Подобно на своя голям приятел Петко Славейков, той цял живот страда от “недостатките” на своето образование. Често контрактите, които перфектно съставял, били написвани от другиго, но проектите си ги правел сам. Ако трябва да начертае кръжилата на прозорците, толкова обикнати и характерни за него архитектурни елементи, засводяванията и куполите, той туря на хартията паричка или захлупва висока чаша… Разбирайки, че България трябва да върви по нов, европейски път, в Румъния се свързва с “архитектон” и от него се научава сам да чертае планове и фасади. За тая цел той си устройва в къщи проектантски кабинет. Върху изработено от самия него столче покрито със стъкло, той нареждал своите чертожни принадлежности. Една цяла зима не се занимава с нищо друго, освен да се учи да чертае.

Едва 35 годишен, той строи по няколко сгради едновременно. Това налага нова организация на работата. Въпреки това, Генчо Кънев не се превръща в предприемач. Остава си архитект и “дълбоко почтен човек”, който държи на думата си и задълженията си в договора, който непременно сключва. Мнозина изследователи считат, че е малка разликата между организацията на работа на Уста Генчо и една строителна фирма.

Уста Генчо Кънев, е наречен Големия не само защото има и Уста Генчо Малкия /Новаков/, а и защото наистина е всепризнат, голям майстор. Той живее със строителството, той се отдава на строителството с чувство за посвещение, за мисия. Живял в трудни времена, той не се срамувал от селското си облекло. И така, с шаечените потури и калпак, заменил цепеничката под мишница с отвес и аршин, той за огромна почуда на професорите обикалял Ришельовския лицей в Одеса и вземал мерки. И макар че, противно на някои схващания, Априловската гимназия не е копие на лицея, той и нея използвал като разтворена страница от учебник по архитектура. Освен това, той бил човек културен, знаел няколко езика, бил общителен, бил приятел с най-видните търговци, църковни настоятели, общественици и учени и не само в Габрово и Одеса. Помогнал финансово на делото на Апостола. Бил грижовен баща на трите си деца, едно от които – Дабко Уста Генчов ни е оставил ценни сведения за баща си.
Особено големи са заслугите на Уста Генчо за разкриване на “новия, общонароден, ренесансов характер на училищната сграда”. Като майстор, израснал в уютната атмосфера и строги правила на тревненския еснаф, Уста Генчо Кънев не е спрял дотук. Приносът му в българското строително изкуство не е само конструкторски. Непрекъснато образоващ се, той смело използва композиционни и стилови елементи от различни епохи.

Специалистите справедливо отдават дължимото на зрелия период на тревненската художествена школа, когато започва работа Уста Генчо, подчертават приноса му в развитието на типологията на обществена архитектура у нас. Недооценяването на този майстор позволява мнозина от по-младите да го наричат пренебрежително “необразован”, “самоук”. Не се спирам на специфичните му заслуги за теорията и практиката на българската архитектура. Това е работа на специалистите. Но българската наука продължава да е в дълг към майстора. В дълг към него е и Трявна. Цяла България представлява един огромен музей на творчеството на Генчо Кънев. Освен научни изследвания, всичко това може да бъде събрано – в снимки, филми, макети, картини, книги и проекти….Той не губи нищо от нашата немарливост. Губят се ценни уроци за професионалните ни архитекти, за българската архитектурна наука. Губи Трявна.

Уста Генчо Кънев е роден 29 години след Никола Фичев, около 25 години след Димитър Сергюв, но Корбюзие, наречен “най-видния представител на Международната архитектурна школа”, който е роден 58 години след Уста Генчо, изповядва същите естетически и конструктивни позиции: “архитектурата трябва да говори и да вълнува съзнанието на човека с езика на формите и пространствата, с пропорциите и хармонията между детайлите и цялото”.

Изменило ли се е изкуството след Уста Генчо? Наскоро четох за един млад художник, който в една изложба легнал в стъклен сандък и се изложил като “първото живо произведение на изкуството”. Може и да съм старомодна, но просто предпочитам да застана пред църквата “Успение Богородично” в Габрово и да оставя очите и душата ми да се наслаждават на очарованието, изяществото и благородния аристократизъм на това най-съвършено творение на Уста Генчо.

Някога нарекли великият флорентинец Данте Алигиери “последния поет на Средновековието и първия поет на Ренесанса”. Уста Генчо Кънев е последният строител на Възраждането и първият архитект на Новото време. Той е българският Данте в архитектурата ни.

Източник: gotryavna.bg

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!