Приживе Стоян Михайловски е оценен като „съвременен мощен сатирик и поет-философ”. Роден е във възрожденското градче Елена. Учи в Търновското класно училище, а по-късно в Цариградския френски лицей. Юридическото си образование взема в град Екс, Франция, и у нас става последователно учител, съдия, публицист и професор.
Като личност и като талант Стоян Михайловски е почти единствен пример в литературата ни като крайно неспокоен и непримирим към всяко обществено зло. Той е безмилостен в язвителността си към всеки, който за лична угода и облага стоварва всичко на гърба на народа. Михайловски е „певец не на сърцето, а на хладния разсъдък. Той обича да облича чувствата си в мисли и отвлечени понятия. Затова и поезията му е хладна” – отбелязват тогавашните негови критици и съвременници. Славата му като защитник на бедните и оскърбените отдавна витае и извън родината му.
А в историята на българското просвещение освен с дейността си като учител, той остава вовеки в сърцата български с ненадминатото си стихотворение – възхвала на първоучителите ни, „Химн на Св. Св. Кирил и Методий”. Сътворява го през 1892 г., когато е преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия.
Малко известна е оценката за него от идеолога на кръга „Мисъл” доктор Кръстьо Кръстев, който казва, че той е „една психологическа гатанка” в литературата ни.
Автор: Георги ЦОЕВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
