В четата на Хаджи Димитра и тази на Караджата, слели се под общото знаме на свободата или смъртта, Македония изпрати няколко от своите героични чеда. Между имената на македонските четници като Арсений Мартинов от Велешко, Антон Стоянов, Георги Кръстев и Филип Иванов от Куманов, Нено Спиров от Марко Ночаровия Воден, Манол Николов и Христо Н. Македонски от Кукушко и Никола Иванов от Прилеп, намираме и смелия син на Битоля Спиро Джеров.
Смелостта и храбростта в боевете за свобода у този син на Македония е не по-малко легендарна от тази на борците преди него, защото той участвува в гръцката завера, след това е гонен и затварян и става любимец на гръцките борци за независимост.
Спиро Джеров е роден в будно българско семейство към 1835 г. в Битоля, от рано познал гръцката култура и минало, вдъхновявал се от нея и когато избухва Критското въстание, той взема участие в него със злополучния другар на Левски Димитър Общия.
Джеров участва в заверата на гърците като не забравя да припомни на своите другари съзаклятници, че трябва да се помага и на българския народ, който е потъпкан, онеправдан и гнетен, особено в Македония, от гръцките владици и послушните им слуги.
Тези постъпки определят Спиро Джеров като непримирим борец срещу владишкия панелинизъм и главно срещу лукавия гръцки владика Венедикт. Владиката, за да се отърве от заговорниците на заверата, между които има и будни българи като Джерова ги предава на турската власт и всички биват заточени или затворени.
Разбрал измяната, огорчен, но готов винаги да се бори за свободата, Джеров използува случай и избягва от заточението като отива в Румъния, тогава люлка на свободата за българската бунтовна мисъл.
Пристигането му в Румъния съвпада с големия революционен подем сред българската емиграция. Току-що четата на Панайот Хитов е преминала Балкана под знамето на свободата, носено от Левски, току-що легията от 1867 и 1868 е разпусната и се говори за образуването на много чети, които да преминат Дунава.
Стефан Караджа и Хаджи Димитър вече подготвят своите чети. Копнежът за борба е стигнал до най-горната си точка. През тази знаменита пролет на 1868 се очертават ясните контури на бъдещата комитетска организация.
В този кипеж, разкрил се един нов свят за идещия от далечна Македония Спиро Джеров, няма колебание – той трябва да даде силите си на Караджата и Хаджи Димитра. Неговата опитност от Критското въстание не трябва да остане неизползувана, а неговата гореща за свобода душа не може да стои спокойна, когато братята му гинат в робство.
Четата, образувана от хората на двамата войводи, му предлага висока нравствено революционна среда, а прокламациите на войводите към поробените народи го пленяват. Затова в четата Спиро Джеров се стреми да бъде пръв. Пръв в похода по Дунава и пръв скача на родния бряг. Тук става една интересна случка, която според спомените на Христо Македонски разкрива Джерова като фаталист.
Щом Спиро скочил на брега, ятаганът му паднал в Дунава и потънал. Това събитие той сметнал за лошо знамение и се провикнал на стоящия още в лодката Караджа:
„Караджа… това не е на добре!”
„Какво ти е бе, Спиро?” – попита Караджата.
„Не е на добре…”
„Я млъкни ти”, изрева Караджата и дружината крачеше уморена…”
Христо Македонски като предава този разговор, в същото време се замисля върху него: „Нямаше нужда да бъде човек фаталист като Спиро, за да предскаже, че ние сме предприели едно дело, което може да поиска нашия живот. На сватба не бяхме тръгнали, а към гробища.”
В този фатализъм трябва да виждаме, преди всичко, революционната опитност на Джерова, която му подсказа, че четата ще преживее тежък край.
И наистина четата преживява тежки часове още в Карапановата кория над село Долна Липница, където Спиро проявява голяма храброст и умелост на стрелец, като успява с няколко четника да повали началника на обсаждащия ги отряд Яхя ага. Между ранените в тази битка, които не могли да приберат, е и старозагорчанинът Паньо х. Пенев-Тошооглу.
Той започнал така да се свива и охка от раните си, че Караджата, като го видял, през мъка се провикнал: „Спиро… отрежи му главата, за да не се мъчи и смущава другите момчета”… Тогава Спиро с болка изпълнил тази заповед, за да спаси главата на своя другар от побиване на кол.
За смелостта на този македонски син Христо Николов Македонски с възхищение казва: „Божил (Димитров от Куманов – Ст. К.) и Спиро бяха такива юнаци, които не си поплюваха на ръцете.”
Краят на смелия четник Спиро Джеров се споделя и от неговия войвода Хаджи Димитър Асенов. И двамата загиват в неравния тежък бой на връх Бузлуджа.
Автор: Стефан Каракостов
Източник: literaturensviat.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
