Евтим Спространов е български публицист, писател, общественик, изследовател, участник в националноосвободителното движение на македонските българи. Използва псевдоними като Анин, Беш чинар, Д. Угринов, Е. Маркулев, карабурун, Кирил, Митре Ристовичин, Христо Генин, Цв. Ангелов, Бугарин и Охридчанин
Евтим Ангелов Спространов е роден в град Охрид на 15 януари 1868 година. Баща му Ангел Спространов е участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 година. Завършва основното си образование в родния си град, а след това – Солунската българска мъжка гимназия. През учебната 1888 – 1889 година е учител в трикласното училище в Крушево, след което учи в Духовната семинария в Киев и в Юридическия факултет на Московския университет.
През 1892 година Евтим Спространов участва в основаването на Младата македонска книжовна дружина и е сътрудник на нейния печатен орган – списание „Лоза“
През 1903 година Евтим Спространов е сред учредителите на Върховната емиграционна комисия в София, която в сътрудничество със Задграничното представителство на ВМОРО събира помощи и средства за пострадалото население в Македония и Одринско. През 1904 година Спространов се завръща в Македония като директор на българското девическо училище в Битоля, но е изгонен от турските власти.
На Кюстендилския конгрес на ВМОРО от 1908 година Евтим Спространов е един от водачите на десницата на организацията, които порицават братоубийствените борби, започнати от крилото на Яне Сандански, и настояват за засилване на борбата срещу сръбската и гръцката пропаганда в Македония.
След Младотурската революция от 1908 година Спространов отново е учител в Македония – в девическото училище в Солун, а след юли 1908 година е инспектор на училищата в Битолско. Той взима дейно участие в дейността на Съюза на българските конституционни клубове, който обединява дейци от десницата на ВМОРО и представители на българското учителство в областта. През 1909 година Евтим Спространов е редактор на органа на съюза вестник „Отечество“. През 1910 година е секретар на митрополията в Одрин и един от активистите на Българска Матица. В 1912 година е редактор на екзархийския вестник „Вести“ в Цариград.
През 1912 – 1913 г. Евтим Спространов е окръжен управител в освободения през Балканската война Щип, а по-късно заема административна длъжност в Кукуш.
Евтим Спространов е автор на голям брой публикации за живота и дейността на изтъкнати дейци, участвали в национално-освободителната борба на македонските българи, както и за миналото на гр. Охрид. Първите му научни статии са публикувани на страниците на “Сборника за народни умотворения, наука и книжнина”, където вниманието му е посветено предимно на родния му град и на някои езиковедски проблеми. Той обнародва архивни материали и пише очерци за живота и дейността на видни възрожденци – Петко Славейков, Братя Миладинови, Димитър Матов, Нешо Бончев, Цани Гинчев и други.
През 1900 г. Спространов е изпратен от Светия синод в Рилския манастир да изследва и систематизира ръкописите в библиотеката му, в резултат на което по-късно е публикуван и неговият опис на ръкописите в библиотеката на манастира.
Спространов пише и стихове, от които остава недоволен и се отказва, за да продължи с разкази за деца и възрастни. Някои от поетичните му произведения са писани в духа на народната песен — поемите „Македония тъжи“ (1891), „Оплакването на Мара“ (1894) и други.
Най-съществен дял в творчеството на Евтим Спространов заема публицистиката, посветена на Македонския въпрос. Той публикува в редица периодични издания, сред които са редактираните от него вестници „Отечество“ и „Вести“, списанията „Ученически другар“, „Детска забава“, „Народен страж“, „Покровител на животните“. Наред с това Спространов сътрудничи на списания като „Периодическо списание“ на Българското книжовно дружество, „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, „Училищен преглед“, „Лоза“, редица вестници – „Пряпорец“, „Заря“, „Куриер“ и други.
Използваните от Спространов псевдоними са: Един Македонец, Бугарин, Беш-Чинар, Охридчанин, Македонец, Ангел Спространов, Анин, Кирил, Три звезди, Е.С., А.Б.В., Спр., Евтим, Е. С-в, Карабурун, Митре Спасов, Мойсо Митрески, Орешков и други.
Евтим Спространов умира на 5 юли 1931 г. в София.
Поклон пред паметта му!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
