Българският националреволюционер Иваница Данчев Пенчев е роден през 1850 г. в град Свищов. От 1869 г. е емигрант във Влашко и се отдава на революционна дейност. При подготовката на Старозагорското въстание (1875) от БРЦК заедно със Стоян Заимов и Георги Бенковски са натоварени със задачата да подпалят Цариград.
През есента на 1875 г. участва в работата на Гюргевския революционен комитет, който го упълномощил да замине в България като помощник-апостол на Врачанския революционен окръг под ръководството на главния апостол Стоян Заимов.
Иваница Данчев е сред 10-те жители на Свищов присъединили се към Ботевата чета. Допринася много по набавянето на оръжие, боеприпаси и облекло за четниците. В края на 1875 г. след боя на Милин камък Иваница Данчев заедно с брата на Христо Ботев Кирил са заловени в Лом. Иваница е осъден на заточение в крепостта Сен Жан д`Акр (Мала Азия).
След Освобождението е съдия в Тутракан, Шумен и Варна. Публикува спомени за участието си в националноосвободителното движение под заглавие „Любопитен поглед за народното ни движение. Събития от 1874 до 1878 г.“. Издадени са в Свищов.
Умира през 1912 г. в град Варна, но до края на живота си остава верен на Ботев и на България.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.