Легенди и поверия за Еньовден!

На 24 юни честваме един необикновен ден- Еньовден. Няколко години преди Христа е роден свети Йоан Предтеча – човекът, предсказал идването на месията. Именно на него е посветен и празникът, който по българските земи е познат най-вече като Еньовден. Традициите в България, които виждаме на този ден са твърде интересни. Макар да са посветени на този така важен за християнството персонаж, те не са типични за религията. Според някои изследователи, честванията на Еньовден датират още от времето на мистичните траки. Самият ден съвпада с лятното слънцестоене, затова в много от поверията заляга култът към слънцето. На изток, славянските народи често кладат огън, който после прескачат.

Друга легенда е, че в навечерието и на самия Еньовден билките добиват по-голяма, едва ли не чародейна сила. Старите българи помнят приказките на своите предци. Те им разказвали, че който види как слънцето играе в утрото на празника, ще бъде здрав цяла година. Силата на небесното светило правила водата лековита, а в сутрешната роса се криела магия. Който измие очите си, или пък се претърколи през росата, също го чакало здраве. Хората вярват и в друго, че на Еньовден не трябва да се жъне. Свети Еньо ще се ядоса и гръм ще удари онзи, който вместо да го уважи, отиде да работи. По този начин в България християнската традиция се смесва с окултното, с предания и легенди от отдавна отминали времена, които са пренесени от езически времена и са променени в чест на новата християнска религия. Това далеч не е единствения празник, който балканския народ чества по особен начин. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце, е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън е еньовче, вратичка и комуника, иглика и маточина, се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на св. Врач – 1 юли.

За хубост и за лек са цветята-билки в българската градинка – невен, здравец, джоджен В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Тогава всяка билка добива целебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва. Вярва се, че след Еньовден билките губят своята сила и не трябва да се берат. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест – няма. Всъщност, и за нея има половин билка, която само определени биляри могат да намерят в потайната доба на еньовденската нощ. От набраните билки увиват венец, през който се провират всички, за да са здрави през годината. В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са и болестите по човека. Еньовденският венец се пази до следващата година и с неговите билки се лекуват заболелите през годината хора и животни. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце, е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън и еньовче, вратичка и комуника, иглика и маточина, се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач -1 юли.

Вярва се, че който види сутрин рано при изгрев окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава или наполовина, това предвещава болест. В нощта на умиращото и раждащото се слънце различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало с нея.

В Западна България вярват дори в лечебната сила на еньовската роса. Магическата й сила се използва от магьосниците-бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви, произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви. Срещу празника всеки стопанин зажънва по няколко класа от своята нива, за да я намери житомамницата вече обрана. За да има плодородие, на празника млади жени отиват на нивата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и слагат на кръст плитката и ръкойката. На Еньовден, подобно на Нова Година и на Гергьовден се гадае за здраве, женитба и плодородие. В Югоизточна България и в някои райони на Североизточна се изпълнява обичая Еньова Буля.

Еньовден е известен и с това, че срещу празника се извършва най-масовото бране на билки, защото тогава те придобиват голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. Затова по тъмно жените-баячки, магьосници ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Освен тях, за билки тръгват и много жени и моми – млади и стари, които берат различни треби и цветя, на първо място еньовче, от които после правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Някъде китките са толкова, колкото са хората в семейството, наричат ги на тях и ги оставят през нощта навън. На сутринта гадаят за здравето на този, на когото е наречена китката. После ги окачват някъде из къщата и през годината ги ползват за лекуване – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките. Освен тези китки, с останалите набрани цветя и треви се прави голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване, преди всичко на хората, а не на добитъка, каквито са китките, набрани на Гергьовден, Йеремия или на Спасовден. Еньовденските билки се използват за лекуване на бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза. Важен елемент на Еньовден е измиването за здраве във вода или на река, лечебната сила на речната вода се обяснява с това, че слънцето “се е окъпало” в нея. Друг характерен обичай е грабенето, маменето на плода от нивите и добитъка. Той се прави и на Гергьовден, но е най-типичен за този празник, като стопанинът сам зажънва нивата си в средата или четирите ъгъла, за да я намери “житомамницата” вече “обрана”.

Еньовден има и тъмна страна. Според легендата в потайна доба, по първи петли вещици и магьосници се събличат голи и яхат метлите. Те първи обират лековитата роса. После прелитат над ниви и ливади и ограбват плодородието със специални наричания. Злите старици се развихрят и затова на Еньовден хващат всички видове уроки и други заклинания на тъмните сили. Това е нощта и на повелителките на горите – самодивите. Когато се спусне тъмата, отиват край езеро или река. Плуват, перат дрехите си, след което ги оставят да съхнат на лунна светлина. После извиват вълшебно вихрено хоро. Обожават мелодията на кавала. Затова често похищават овчари, за да им свирят. Магическите създания се влюбват в хора. Самодивите – в юнаци, а змейовете – в девойки. Само един поглед на ефирните руси създания с дълбоки сини очи е достатъчен, за да омае и плени завинаги. Тези страсти са пагубни за простосмъртните, измъчват ги до смърт. От гибелната обич момъкът може да се предпази с отвара от перуника, а момата да се спаси от влюбения до уши в нея змей, като се окъпе в отвара от пелин.

Легендата за Еньо и Стана

Легендата разказва, че преди много, много години в едно село се залюбили двама луди млади. Това били Еньо и Стана. Непрекъснато мислели един за друг. Нито хлябът, нито гозбите им били сладки, ако не успеели да се видят през деня.

Но бащата на Стана бил намислил друго. Един ден той сгодил дъщеря си в друго село. Минало се време и уговорили сватбата. Дошли сватове и сватбари да вземат булката. Нямало как, тръгнала девойката, че сватба назад не се връща. Когато стигнала големия мост над Тунджа, тя смъкнала булото и се хвърлила в реката. Като разбрал за случилото се, любимият й Еньо се поболял от мъка. Залежал се и цели девет години плакал и не ставал от леглото. Постелите изгнили под него. А през цялото това време капка дъжд не паднала от небето. Реката пресъхнала. Добитъка и хората започнали да измират. Земята се напукала и всичко изсъхнало. На десетата година сестрата на Еньо взела от тъкачния стан кроеното, поставила на кръст точилката и с детски повой ги обвила. Облякла го с женски дрехи и го пребулила с бяло. Отишла при Еньо с куклата и му продумала:

– Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш твоята Стана е дошла булка да ти стане!

Отворил широко очи Еньо, усмивка грейнала на лицето му, протегнал ръце, надигнал се леко и издъхнал… Изведнъж задухали силни ветрове. От небето се изсипали проливни дъждове. Тревите и нивята се раззеленили. Заблеяли стада по полята. Момите запели любовни песни. Оттогава е останал обичаят на Еньовден да се прави Еньова буля. Пеят се песни за любов и берекет. Накрая надпяват пръстени на момите, за да видят какъв момък ще им се падне. Свири се и се пее през целия ден.

Източник: uchiteli.bg