Петър Чухов е съвременен български поет, писател и музикант.
Петър Чухов е роден на 23 юни 1961 г. в София. Бакалавър по библиотечни науки на Държавния библиотекарски институт и магистър по социология на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Работил е в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, а понастоящем работи в Столична библиотека.
Съставител, редактор и автор на предговора на първата антология на българското хайку, издадена в чужбина – двуезичният сборник (на унгарски и български) „Más-más csönd / Различна тишина“ (Napkut Kiado, Budapest, 2012).
Съавтор (с Александър Мануилов) на пиесата „Честита Нова година“, номинирана за Национална годишна награда за драматургия, Шумен 2015.
Включен в много антологии в България и в чужбина. Творбите му са преведени на 18 езика и публикувани в над 20 държави.
Превежда от английски и няколко години води страницата „Муха в аптечката“ във в-к „Литературен вестник“ за хайку и свързаните с него кратки форми.
Участник в литературни пърформънси (като „Литература в действие“, проект на Британския съвет в България, съвместно с британски автори, 2002), на фестивали и четения в Словакия, Македония, Япония, Хърватия, САЩ, Литва, Швейцария, Германия, Румъния, Унгария и Русия. Автор и водещ на проекта „Поетически трубадурски двубои“ на клуб „Бялата ръкавица“ към Арт център Алтера, които след това продължава като модератор сам.
Съавтор (с Марица Колчева) на комиксовата поредица „Гъвко и Мръвко“ на в-к „Труд“.
Преподавал е писане на поезия в МОНТФИЗ и в Творческа академия „Валери Петров“, а към 2017 г. – в Творческа академия „Заешка дупка“ и в Академия „Юнити“.
Член на Управителния съвет на Българския П.Е.Н.-център, Сдружение на български писатели, Български хайку клуб, Хайку клуб „София“, Haiku Society of America, World Haiku Association и Musicautor.
Член на журито на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ за 2007, 2008 и 2015 г. и председател на журито за 2009 г., многократно – на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“, на Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови („Славейкова награда“) за 2007 г., на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ за 2017 г., както и на много национални конкурси за хайку.
Пише музика и текстове, свирил в много рок групи („Субдибула“, „Тутакси“, „Стенли“, „Пешо и алкохолиците“, „Кокарда“), съосновател на етнорок група „Гологан“. Представя стихотворенията си с групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“(latext.eu), а най-новата формация, в която свири, е „Par Avion Band“.
Петър Чухов е автор на 15 книги:
- „Градината на слабата реалност“ (1995) – награда „Иван Николов“ за дебют на конкурса „Южна пролет“
- „Руни“ (1998)
- „Мулето на Педро“ (1999) – книга на годината на сп. „Егоист“
- „Провинции“ (2000)
- „Малки дни“ (2002) – Национална награда за поезия „Иван Николов“
- „Снежни човеци“ (2003) – Специална награда на конкурса за нов български роман „Развитие“
- „По-скоро никога“ (2004) – по книгата е реализиран спектакъл от Театър-лаборатория @лма @лтер, играе се до 2010 г.
- „Безопасни игли / Safety pins“ (2008; 2010) – двуезична книга с хайку и сенрю на български и английски, която излезе и в Ирландия – „Bioráin Dhúnta“ (Dublin, 2012) на гейлик и български.
Под заглавието „Безопасни игли / Safety Pins / Английские булавки / 安全ピン“ актрисата Мая Кисьова поставя и играе на 3 езика мултимедиен спектакъл от 105 хайку и музика на Петър Чухов под патронажа на Посолството на Япония в България (2011 – досега). - „Три“ (2010)
- „Когато се завръщат еднорозите“ (2011)
- „Игри без играчки“ (2012) – детска книга в три части
- „Камуфлаж“ (2014) – разкази и роман
- „Сбогуване с нарцисизма“ (2015) – номинирана за Наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев“, както и за наградата „Памет“
- „АДdicted“ (2017) – Национална награда за лирика „Иван Пейчев“, номинирана за Национална награда за поезия „Христо Фотев
- „Достатъчно дълго“ (2019) – кратки и по-дълги разкази, пиесказ и разказеса
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.