Роден към 1819 г. в подбалканския градец Клисура, ученолюбивият младеж Рашко Блъсков отрано свързва жизненото си поприще с българското училище и църква. Най-напред той е учител в с. Дълбоки, Старозагорско, но скоро случаят го отвежда в с. Черковна, Провадийско, където основава първото новобългарско училище в този край и е певец в църквата. Но младият учител се опълчва и срещу духовния гнет и злоупотребите на висшите гръцки духовници. Поради техните интриги и преследвания трябвало по-късно да напусне и гр. Провадия, където също положил начало на българско училище, и с. Калипетрово, Силистренско, където съдействал за изграждане на ново училище, и с. Дивдядово, Шуменско. Полагал много усилия да привлече и материални помощи за училищата. За целта посетил Букурещ, свързал се с Христо Георгиев, Маринчо Бенли и други заможни българи и успял да осигури от тях средства.
През 1856 г. е отпечатан неговият „Нов български буквар”, последван от съставени сборници, преводни книжки, календари и пр. През средата на 60-те години той се установява трайно в емиграция, където продължава просветната, книгоиздателската и обществената си дейност. В Браила и Болград той отпечатва някои от изданията си, между които поредицата „Духовни книжки”. През бунтовната 1868 г. изпраща от Болград до в. „Народност” в Букурещ пламенна статия, в която призовава сънародниците си „едногласно да извикаме: „Свобода или смърт!”
След като учителствал известно време в гр. Плоещ през 1870 г. Р. Блъсков се установява в Букурещ, където е учител и певец в българското училище и църква. Но най-значителният му принос в българската книжнина през тоя период е издаването и редактирането на сп. „Училище” (1870-1875 г.) – първото българско периодично издание, специализирано по учебно-педагогически и просветно-културни въпроси. „У народността и учението стоят главните начала, с които човещината напредва към своето от Бога назначение…без учение ни търговия, ни промишленост, ни земледелие не могат да бъдат удовлетворителни и да напредват… ний имаме голяма нужда от учение и учение здраво, народно и наистина просветително.”
Освен това Блъсков съставя и отпечатва и други книги, чрез които се стреми да всади високи нравствени добродетели и силни родолюбиви чувства у сънародниците си и особено у младите. Към тях той се обръща с думите: „Деца! Обичайте отечеството си и винаги мислете за него…Хубава земя е, Боже мой, наша България! Да ти е мило и драго да ходиш по нея, да живееш в нея и да се наричаш българин.”
Когато настъпва съдбовният час на борбата за освобождение, старият учител и публицист заедно с Христо Ботев издават на 5 май 1876 г. първия брой на в. „Нова България”, който горещо приветства започналото въстание в България. Блъсков посреща с огромна радост освободителната война и започва да издава сп. „Славянско братство” (1877-1878 г.). Книжовната си дейност продължава и в свободна България като печата във Варна сп. „Наставник за учители и родители” (1880-1882 г.), съставя брошурата „Американските патриоти” и др. За почти три десетилетия издава общо около 20 книги и сборници, урежда и редактира 5 списания и вестници и сътрудници в още много други.
Земният си път старият труженик родолюбец завършва на 16 декември 1884 г. в град Русе.
Автор: Проф. Николай ЖЕЧЕВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
