Патриарх Йосиф ІІ е роден около 1363-1365 г. вероятно в Търново и според източниците е българин от знатен произход. Според гръцки книжовник от края на ХV век той е „незаконен син на василевса Шишман“. По различни тълкование ранен син на цар Иван Шишман, според други – на цар Иван Александър, а според трети – внук на цар Михаил ІІІ Шишман. Безспорен е българският царски произход на бъдещия вселенски патриарх Йосиф ІІ. Като незаконен син отрано се насочва към духовно поприще. Отива в манастира „Алипео“ в Света Гора Атонска, където е подстриган за монах.
Когато Царевград Търнов пада под напора на османците, през 1393 г. около 30-годишния млад монах Йосиф е ръкоположен за митрополит на гр. Ефес в Мала Азия – града на Пресвета Богородица, който също вече е в ръцете на османските завоеватели. На този пост остава до 1416 г. – цели 23 години. На 23.V.1416 г. по времето на император Маниул ІІ Палеолог (1391 – 1425 г.) митрополит Йосиф е избран за Константинополски, вселенски патриарх под името Йосиф ІІ и остава такъв до последния си ден. За първи път българин оглавява Вселенския престол в Цариград – първенстващо положение в целия православен свят. Един византийски монах-книжовник пише по-късно: „Йосиф беше избран за Константинополски патриарх в дните на господин василевса Мануил (ІІ Палеолог) и епископства 32 години. Той беше с красива външност, посивели коси и (висок) ръст, неопитен във външната (светската) мъдрост. Казваха, че е незаконороден син на василевса Шишман. Той възобнови манастира „Филантропос“ във Византион (Константинопол)“. Един духовнишки дипломат казва също, че Йосиф „е българин по народност“.
Тогава е крайно съдбовно и смутно време. Османските завоеватели завладяват една след друга балканските православни държави и владения. Византия се е смалила до малка територия от двете страни на Босфора и Мраморноморското крайбрежие, част от Пелопонес, няколко града на Черно море и някои големи острови в Егейско море. Самият Константинопол преживява втората си обсада през 1422 г. от султан Мурад ІІ (1422 – 1451 г.). Един българин, царски син най-добре може да прозре смъртната опасност за векове надвиснала над Балканите и Източното православие. Негова е идеята да се освободи църквата от егидата на императора. Назрява нуждата от глобално обединение на християнството от Изтока и Запада пред лицето на безмилостния мюсюлмански завоевател, решен за завоюва най-добрите земи в Европа.
Така се стига до подготовката на общ църковен събор на Източната и Западната църкви със зов за обединение. Патриарх Йосиф ІІ и император Йоан VІІІ Палеолог (1425 – 1448 г.) и висшите му представители и участие във Фераро-Флорентинския църковен събор 1437 – 1439 г. за постигане на единство в християнския свят. Този висш форум е открит в Базел в 1437 г., продължил във Ферара 1437 – 1438 г. и поради чумната епидемия се премества и завършва във Флоренция 1439 г. На събора патриархът е за сближение с католическата църква. Това трябва да се постигне чрез ред взаимни компромиси. Целта на византийската делегация е чрез някои отстъпки да се сключи уния (обединение) на православните и католиците да общи военни действия и военна помощ от Запада за преграждане на османското завоевание в Европа. В хода на яростните прения спорове, главата на Вселенската патриаршия – патриарх Йосиф ІІ починал във Флоренция на 10.VІ.1439 г. от воднянка, когато бил на около 80-годишна възраст. Според една версия патриархът е бил убит (удушен), за да се обезглави православната делегация на преговорите. Той е тържествено погребан във флорентинската църква „Санта Мария Новела“, където до днес е гробът му.
Запазени са няколко изображения на Йосиф ІІ, едно от които е на надгробната му плоча, също фреската на Гоцоли в Капелата на Медичите във Флоренция и две гръцки миниатюри в гръцки ръкописи. Патриарх Йосиф ІІ не доживява да види сключването на Флорентинската църковна уния един месец след смъртта му през 1439 г. Но тя е на практика мъртвородена и само няколко години по-късно пропада изцяло слез като Византия и Русия се отказват да я прилагат.
Автор: Румен СТОИЛОВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
