Поручик Неделчо Бончев е втората българска жива торпила в защита на София от вражеските въздушни бомбардировки 1943-1944 г. Той е роден на 21. VI. 1917 г. В София в семейството на Димитър и Екатерина Бончеви и е средният от тримата им синове и една дъщеря.
Завършва успешно II Софийска гимназия. Още тогава се увлича по техниката и проявява дълбок интерес към самолетите и летенето. Кандидатства и е приет във Военното на негово величество училище, където е във въздушния отдел. Завършва обучението си с 59-ти випуск на Военното училище през 1940 г. Заедно с още 15 души въздушници специализира в Пиаченца, Италия, и след това избира да стане летец-изтребител. Така заминава в Карловската изтребителна школа. След завършването й е изпратен в 222-ро ято в летище Божурище, командвано от поручик Тодор Йорданов. Започва преданата му служба в защита на българското небе.
Старателен и безкомпромисен в летателната и стрелковата си подготовка, скоро поручик Бончев става заместник, а по-късно и командир на ято. Като командир на 652-ро ято на 2/6 орляк участва във всички въздушни боеве в защита на София – родния му град. По време на последната десета бомбардировка на града поручик Бончев със своя изтребител Ме-109 извършва таран и сваля американски бомбардировач „Флаинг Фортрес“ – В-17 на втория ден на Великден – понеделник 17. IV. 1944 г. Става втората жива торпила след подвига на пор. Димитър Списаревски от 20.XII.1943 г. Поручик Н. Бончев успява да скочи с парашут и по чудо се спасява. По-късно разказва за въздушния си бой над с. Крапец, Пернишко, пред журналиста Ст. Танев от в. „Утро“:
„Противникът е под мен. Насочих се към него и се примерих в последния в групата самолети. Летяха всички в сгъстен строй. На моята стрелба отговориха с множество гърла. Наблюдавам огъня си. Моята картечница шари под чудовището. Повдигнах огъня си. Куршумите започнаха да летят по-високо, но все още под туловището на четиримоторника… Повдигнах огъня си още по-високо. Сега куршумите ми попадат в него… В тая забрава достигнах до чудовището съвсем близо. Куршумите ми се свършиха и се блъснах в неговата опашка. Видях как я откъснах. Видях и моят самолет как се пръсна на парчета… Загубих съзнание. Колко време е продължило така не мога да ви кажа. По едно време дойдох в съзнание. Мислите в такъв момент работят със светкавична бързина. Огледах се, опипах се. Почувствах и видях, че падам към земята, привързан към металическата седалка на изтребителя си, която се откъсна от самолета заедно с мен. Към нея е прикрепен и парашутът ми… Откачих я, но продължавам да падам по силата на инерцията заедно с нея. Започнах да махам с ръце. Започнах да махам и с ръце и крака. Най-после! Седалката се откъсна и полетя сама към земята. Парашутът започна да се разтваря и аз се понесох бавно надолу…“
Така се спасява в последния момент. В борбата да се освободи от седалката, ботушът на десният му крак се изхлузва. Каца в края на една нива в натрупала се пряспа и губи съзнание. Събужда се заобиколен от селяни от близкото село. Шест месеца лекува раните си и пневмонията във Военна болница в София, а по-късно и в Мирково, откъдето са родителите му. Удостоен е с орден за храброст IV ст., ІII клас. Когато лекарите му разрешават отново да лети, България от 8.IX.1944 г. е вече във война с Германия.
Прославената в защита на гр. София българска изтребителна авиация е използвана като щурмова срещу противникови наземни цели. Идва и вторият решителен съдбовен ден – 10. X. 1944 г. Поручик Н. Бончев като водач на четворка наши изтребители атакува движещата се към Крива Паланка (дн. Македония) германска моторизирана колона. При атаката самолетът му е засегнат от зенитните средства на противника, моторът запушва и започва да пада. Поручик Неделчо Бончев скача за втори път с парашут и се приземява в една горичка. Опитът му да се укрие е неуспешен и е пленен от немците. Изпратен е в пленнически лагер в Бавария. Друг пленен български летец Георги Георгиев – Гошето след завръщането си свидетелства, че поручик Бончев на два пъти е конвоиран до Виена. Владеещ перфектно немски език, поручик Бончев е уговарян да сътрудничи и дори да участва в емигрантското правителство на проф. Ал. Цанков, но той упорито отказва. В тежките пленнически условия пневмонията му се възобновява. Поради съюзническото настъпление в началото на V.1945 г. пленниците са конвоирани на ново място във вътрешността на Германия. Охраняват ги есесовци мъже и жени. Изнемощял и едва движещ се по пътя, поручик Недялко Димитров Бончев е изкаран от колоната от една есесовка и безмилостно разстрелян до крайпътната канавка.
Автор: Румен СТОИЛОВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
