Спиро Гулабчев е български общественик от края на XIX – началото на XX век, „колоритен политически деец, публицист и издател“, радетел за нов, фонетичен правопис на българския книжовен език, основател на сиромахомилството, един от първите идеолози на анархизма в България.
Спиридон (Спиро ) Константинов Гулабчев е роден в големия български македонски град Лерин (днес Флорина, Гърция) на 12 юни 1856 година (два дни преди бъдещия му основен критик Димитър Благоев) в семейството на Екатерина и свещеник Константин Гулабчев, председател на българската община в Лерин. Учи в българското училище в Цариград и Одрин заедно с Димитър Благоев, където учител им е Петко Славейков. След това Гулабчев продължава обучението си в Пловдив.
В 1870 година Спиро Гулабчев става учител в леринското село Горно Неволяни, като в училището въвежда взаимоучителния метод и преподава и на гръцки и на български.
През есента на 1871 година след обявяването на схизмата върху Българската екзархия и съответно върху баща му поп Константин, Спиро Гулабчев е принуден да напусне Неволяни и заминава за Пловдив при своя роднина владиката Панарет.
В 1877 година заминава за Русия, където две години учи в Духовната академия в Москва, след това право в Московския университет, а от 1881 година филология в Историко-филологическия факултет на Киевския университет – първоначално като стипендиант на Източна Румелия, а след Съединението – на Княжество България.
В България Гулабчев преподава в Габровската (1 януари 1887 – 1 март 1888 г.), Варненската (1888) и Търновската гимназия (учебната 1888 – 1889 година). Гулабчев попада в социалистическа среда в Габровската гимназия. Там той организира таен кръжок, но работата му като учител в гимназията завършва с бунта на учениците в 1888 година, скоро след който Гулабчев е преместен във Варненската гимназия. Спиро Гулабчев предвижда, след разпръскването на бунта, учениците да издадат брошура за Габровския ученически бунт, който план така и не се осъществява. Във Варна основава просветното дружество „Капка“.
В този период Гулабчев поставя основите на българския вариант на народничеството – сиромахомилството като основава в Габрово, Севлиево и други градове така наречените „Приятелски дружини“, които имат предимно пропагандни и просветни цели, но са основани на строго конспиративни начала.
Уволнен за своята дейност като водач на сиромахомилското движение, през 1890 година Гулабчев се установява в Русе, където със средствата на социалистическите кръжоци открива печатница. Гулабчев предлага на социалистическите организации да вземат участие в изкупуването на взетата на кредит печатница и те го правят, като само казанлъшката организация внася на Гулабчев над 1300 лева
Спиро Гулабчев умира през януари 1918 г. на 61 години.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
