Николай Урумов е български актьор. Роден е на 6 юни 1963 г. в Каварна. Израства в Българево, възпитаник е на гимназията в Балчик.
През 1990 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство за Драматичен театър“, в класа на проф. Николай Люцканов, с асистенти Маргарита Младенова и Здравко Митков.
Специализира „Режисура за Драматичен театър“ при проф. Здр. Митков в НАТФИЗ.
Актьор е от трупата на Народен театър „Иван Вазов“.
Бил е на щат и в Драматичен театър „София“, Сатиричен театър „Ал.Константинов“ и Младежки театър „Николай Бинев“.Играл е и на сцената на Театър 199.
През театрален сезон 2018/19 играе в спектакли на Народен театър „Иван Вазов“, Сатиричен театър „Ал. Константинов“, Младежки театър „Н. Бинев“, а също така и в спектакли на Драматичен театър „Сава Огнянов“ Русе , Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Габрово и Драматичен театър“Константин Величков“-Пазарджик.
В театъра е работил с режисьорите: проф. Николай Люцканов, Вили Цанков, проф. Крикор Азарян, Александър Морфов, Стоян Камбарев, Елена Цикова, Галин Стоев, Лилия Абаджиева, Явор Гърдев, Здравко Митков, Юрий Бутусов (рус.), Римас Тересас (лит.), Николай Ламбрев, Асен Шопов, Красимир Спасов, Маргарита Тихинова, Йосиф Венков, Пламен Марков, Бойко Богданов, Петър Будевски, Димитър Еленов, Банко Банков, Димитър Стоянов-Нов, Рада Абрашева, Петър Кауков, Димитър Шарков, Невена Митева, Андрей Аврамов, Гаро Ашикян, Владимир Петков, Николай Гундеров, Владимир Люцканов, Борислав Чакринов, Павел Павлов, Юрий Дачев, Бина Харалампиева, Георги Радулов, Димо Димов, Пламен Панев, Бойко Илиев, Владлен Александров, Григор Антонов, Войчех Кобжински (пол.), Костадин Бандутов, Орлин Дяков, Борис Радев, Иван Панталеев и Стоян Радев.
Като режисьор е поставял спектакли на сцените на театрите в Габрово, Стара Загора, Плевен, Русе и Сатиричния театър „Ал.Константинов“-София.
Повече от 70 са театралните му роли. Просперо в „Бурята“ на Шекспир, Малволио в „Дванайсета нощ“ на Шекспир, Галгю в „Училище за шутове“ на Мишел де Гелдерод, Хлестаков в „Ревизор“ на Гогол, Кулигин в „Три сестри“ на Чехов (в постановката на Стоян Камбарев), Чебутикин в „Три сестри“ на Чехов (в постановката на проф. Крикор Азарян), Санчо Панса в „Дон Кихот“ на Сервантес, Бай Ганьо в „Бай Ганьо“ по Алеко Константинов, Маргариди в „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников, Арпагон в „Съперника“ на Молиер, Велико в „Януари“ на Йордан Радичков, Змея в „Змей“ по П. Ю. Тодоров, Клов в „Краят на играта“ на Бекет, Подкальосин в „Женитба“ на Гогол, Волпоне във „Волпоне“ на Бен Джонсън, Фалстаф във „Фалстаф и Веселите Уиндзорки“ по Шекспир, Мъжът в „Прах в очите“ на Дьорд Шпиро, Попришчин в „Дневникът на един луд“ на Гогол, Исаак в „Петокнижие Исааково“ по А. Вагенщайн, Енрик в „Методът Грьонхолм“ от Ж.Галсеран, Пиер в „Името“ от Делапорт/Дьо Ла Пателиер, Арган в „Мнимият болен“ на Молиер, Антоан Роайе в „Прощална вечеря“ от Делапорт/Дьо Ла Пателиер, са само част от ролите му в театъра.
Една от емблематичните му роли, която играе цели 12 години, с над 150 представления, е на Бай Ганьо в „Бай Ганьо“ от Г. Данаилов, по Алеко Константинов, реж. Петър Кауков, в Пловдивския театър, за която получава много номинации и награди.
Играе повече от 170 пъти и моноспектакъла „Лалугер“ по Ал. Урумов, реж. Юрий Дачев, копродукция на театър „Българска армия“ – София и Драматичен театър „Йордан Йовков“ – Добрич. С тази роля през 2011 г. печели наградата „The Best Actor“ на Международния фестивал на монодрамата в Битоля, Македония[1], наградата за „Най-добра мъжка роля“ на Друмевите празници в Шумен (2011) и наградата „Чудомир“ в Казанлък (2012) за „Комедийния хит на годината“.
Почетен гражданин на град Каварна.
Играе в повече от 80 български и чуждестранни филмови продукции. Играл е във филми на режисьорите Рангел Вълчанов, Неделчо Чернев, Едуард Захариев, Иван Андонов, Пламен Масларов, Илиян Симеонов, Иван Ничев, Дочо Боджаков, Светослав Овчаров, Станимир Трифонов, Красимир Крумов-Грец, Иван Черкелов, Киран Коларов, Стефан Командарев, Николай Акимов, Александър Морфов, Андрей Слабаков, Евгений Михайлов, Радослав Спасов, Константин Божанов, Емил Христов, Ивайло Драганов, Стефан Тасев, Иво Сиромахов, Християн Ночев, Димитър Шарков, Николай Босилков, Григор Лефтеров, Мария Арангелова, Виктор Божинов, Петър Одаджиев, Димитър Недков, Ивайло Пенчев, Ясен Григоров, Борис Радев, Камен Донев, както и във филми на Вентура Понс (исп.), Луиджи Перели (ит.), Фелипе Отони (ит.), Жан-Луи Бертучели (фр.), Пиер Бешо (фр.), Йоси Вайн (амер.), Марк Ропър (амер.), Джон Айърс (амер.), Синан Четин (тур.), Роберт Дорнхелм (англ.), Мишел Фавар (фр.), Фабрицио Коста (ит.), Кристиан Форе (фр.), Паоло Поети (ит.), Марк Ривиер (кан.), Алфредо Пайрети (ит.), Ирина Попофф (гер.), Ален Наум (фр.), Егон Гюнтер (гер.), Джойс Бунюел (фр.), Joel Kalmettes (фр.), Olivier Langlois (fr.), Андре Шандел (фр.), Сергей Борчуков (рус.) и Кристиан Твенте (гер.)
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
