През първите десетилетия на XV век хайдутството носи чертите на освободителната борба. Все още е жив споменът за свободната българска държава. Повей от онова време донася до нас името на легендарния Богдан войвода. То е свързано със Средна гора и Тракия, а Богдан е вероятно един от най-старите хайдушки войводи, действали тогава. Той се движи с дружината си из землището на Копривщица като закрилник на населението срещу турските набези. Името му носи средногорският първенец вр. Богдан (1604 м н.в.), но е живо и в средногорските песни и легенди.
Богдан войвода е наследник на Радан войвода. Не е случаен фактът, че с най-голяма слава се ползва хайдушкото сборище на Голям Богдан в Средна гора. Неговата хайдушка територия е наследствена, предавана от войвода на войвода. Сигурна следа за прочутия хайдутин е бившето село Дерлии (дн. Богдан), където има укриватели на войводата и дружината му.
По време на размирните кърджалийски години населението от Средногорието търси защита в негово лице, но при едно сражение той загива в неравен бой с кърджалиите.
За Богдан войвода в Копривщица е пята от овчари и гъдулари песента, предадена на поколенията от баба Лала Пулекова, където се казва:
Имала майка, имала
едного сина първенец,
първенец още векилин.
Майка сина си търсеше
на църква да си отидат,
днеска е празник големи,
днеска е Господ възкръснал.
От нигде се, синко, не виждаш,
не виждаш и не обаждаш.
Небо наземи паднало,
слънце се в брашно увило.
Търсила ден до пладнине,
слънце се малко отбули
и на майката продума:
Не плачи, майко, не търси.
Син ти до Бога се възкачи,
дар да му носи от него
от букова гора пъпчица,
от поточето плочица,
а от дренчето пръчица.
Ето и синът пристигна,
майка го бърже прегърна
и в челото целуна,
и с сълзи му продума:
Отсега, майко, нататък
името на Бога да носиш
и всяка година да ходиш
дан да му принасяш,
по цял свят да се прославиш.
И всеки да те обича,
като те види да тича.
Източник: literaturensviat.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
