Гунчо Гунчев е български географ, геоморфолог, етнограф, есперантист и филателист.
Научната му дейност е насочена в областта на геоморфологията на България и географията на селищата.
Гунчо Стефанов Гунчев е роден на 9 март (23 март) 1904 г. в Бяла в семейството на лекаря д-р Стефан Гунчев и Велика Христова Конкилева. Има шест братя и две сестри.
Първо и второ отделение учи в Габрово при родителите на майка му, трето отделение в Котел, а четвърто отделение, първи и втори клас в Шумен. Пише и изнася множество реферати свързани с природата. В Шумен взема участие в основаното на 7 март 1918 г. юношеското туристическо дружество „Плиска“. Опознава околностите на Шумен, Плиска, Преслав, Мадара, Каварна. От 20 до 26 август 1919 г. осъществява пътуване до Котел, което описва в личен дневник „До Котел и назад
Продължава образованието си в Плевенската мъжка гимназия.
На 19 октомври 1923 г. се записва за редовен студент по география в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. През учебната 1924/1925 г. следва география по един семестър в Гренобъл и Клермон Феран. След това се завръща в София и продължава следването си. През февруари 1928 г. завършва Софийския университет с отличие. По време на следването си е секретар на Студентското есперантско дружество и работи в Студентското въздържателно дружество. Работи за изучаване и опознаване на страните като „могъщо средство за общуване между различните народи“. Издава вестник „Младежки вестник“, който се стреми към културно сближаване на младежта от различни страни
През юли 1924 г. Гунчо Гунчев участва в конгреса на Българското есперантско дружество в Русе. Избран е за подпредседател на Международната студентска есперантска конференция във Виена от 8 до 11 август 1924 г. През 1925 г. участва в есперантския конгрес в Клермон, заема подпредседателското място на конгреса.
С доклад от 1 юни 1930 г. на проф. Анастас Иширков до Съвета на историко-филологическия факултет на Софийския университет предлага Гунчо Гунчев да бъде избран за асистент по география. На 1 юни 1930 г. факултетният съвет разглежда доклада и решава да бъде назначен. Въз основа на това решение, одобрено от Академичния съвет е назначен за асистент със заповед на Министъра на народното просвещение от 14 юли 1930 г.
„ Близо една година Гунчев изучава ревностно Вакарелските махали (20) в антропогеографско отношение. С тая научна работа, която Гунчев смята да завърши към края на тая година, ще се яви на докторски изпит. Г-н Гунчев е бил наш много добър студент, има голям интерес към географските изучавания, познава сносно френски и немски езици и ще бъде добър асистент по география. За това го предлагам за такъв, като вярвам, че господа членовете на съвета ще се съгласят да бъде той назначен за асистент по география. “ — Анастас Иширков
Ръководи практически занятия по картография и семинарни упражнения по география. Изнася множество научни доклади в лекторията на Българското географско дружество и на конференции на учители по география и история. В този период проучва селищата във Вакарелско, проучва льосовата покривка в някои райони на Северна България, извършва наблюдения върху свлачищните процеси в района на Оряхово.Участва в редица практики и теренни изследвания, които се провеждат в Дунавската равнина, Ихтиманска Средна гора и по Черноморското крайбрежие. Проучва градовете Бургас, Созопол, Царево, Несебър, Варна.
От май 1931 г. ежегодно участва в конференциите на учителите по история и география. През лятото на 1931 г. извършва няколко малки обиколки из Вакарелско, с цел запознаване със северните склонове на Ихтиманска Средна гора. Посещава и рида Гълъбец, Пирдоп и Златица. Обикаля Беленска околия, като установява, че льосът е разпространен по на юг, от колкото е обозначено в геологическата карта на проф. Георги Златарски. Пътува и из Никополска околия – Гулянци, Брест, Гиген, Бешлии. Проучва характерните свличания на льоса в Оряхово.
През лятото на 1932 г. посещава Бургас, Царево, крайбрежието около река Ропотамо, Малко Търново, Созопол, Поморие, Несебър и Варна. Изучава крайбрежните дюни, типовете къщи. В Царево и Созопол посещава стари гръцки къщи, а в Несебър – стари гръцки и турски къщи. В Малко Търново установява нов тип къщи – Странджански тип, в който ясно личи влиянието на гръцката къща. Заедно с Анастас Иширков и Иван Батаклиев правят обиколка из Луковитско и Тетевенско – Луковит, карстовият извор Глава Панега, Малка Брестница, Тетевен, Рибарица. С голям интерес изучава старите къщи в Галата и Тетевен. След това сам обикаля селата около Оряхово – Остров, Селановци, Лясковец, Сараево и Букьовци, като прави физикогеографски проучвания на льосовите наслаги и свлачищата в района.
През лятото на 1933 г. прави няколко научни пътувания из Кюстендилската котловина. Посещава областта между долните течения на реките Искър и Огоста, където прави физикогеографски проучвания и събира материали за проучване на уземлените жилища. Пътува и по долината на река Струма, на юг от Благоевград. Последно прави малко пътуване в района на Видбол, Търняне, Буковец, Татарджик и Видин.
През 1934 г. Гунчо Гунчев извършва няколко научни пътувания в Кюстендилската котловина, Осоговска планина, Конявска планина, Лисец, Земенски пролом. В началото на 1935 г. предприема няколко кратки пътувания до Самоков, долното течение на река Искър, Пловдив, Хисаря, Асеновград и Бачковския манастир, Сливница, Алдомировци, Опицвет, Петърч, Гурмазово, Банкя. През лятото пътува из Беленско, Лудогорието, Русенско, Варненско, в околностите на Бяла черква и Павликени.
В продължение на няколко години Гунчо Гунчев събира материали, чрез многобройни пътувания из Северна България, за разпространението на льоса. На 26 декември 1935 г. пред научното събрание на Българското географско дружество изнася научен доклад на тема „Льосът в Северна България“. В него обръща внимание на значението на льоса за оформяне на земеповърхни форми в Северна България.
На 10 януари 1936 г. представя научният си труд „Льосът в Северна България“ като специален хабилитационен труд в конкурса за редовен доцент по физическа география. Получената рецензия от проф. Иван Батаклиев не е благоприятна и за доцент е избран Димитър Яранов. От 15 до 21 август 1936 г. участва в IV Конгрес на славянските географи и етнографи. Заедно със Стефан Бончев ръководи третата географска екскурзия – София, Белоградчик, Видин, Лом, Оряхово, Сомовит, Плевен, Търново, Габрово и Варна. За нея пише и отпечатва „Пътеводител за севернобългарската екскурзия, географски преглед“, в който представя географски сведения за всички градове, села, местности и характерни обекти по маршрута.
От 24 февруари 1937 г. е доцент в катедра „Обща география и културно-политическа география“ в Софийския университет. Води курсовете по география на материците, география на полярните земи, обща етнография, океанография.
През 1938 г. на Международния географски конгрес в Амстердам изнася доклад на тема „Връзките на София със страната“. За участието си в IV Конгрес на славянските географи и етнографи, се включва в организирането на няколко научни екскурзии.
Работи в областта на селищната, икономическата, геоморфологията, етнографията и топонимията, а също така и на геологията, почвознанието, историята и археологията.
Гунчо Гунчев почива на 2 юни 1940 г.
Поклон!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
