Мариана Димитрова е българска актриса. Родена е на 28 май 1954 г. в с. Козаревец, Великотърновско.
През 1976 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Професионалния си път започва на русенска сцена Драматичен театър „Сава Огнянов“ (1976 – 1978) – град, където семейството ѝ се премества да живее, а през 1978 г. започва работа в театър „Българска армия“, където създава образа на Жулиета в „Ромео и Жулиета“, Мария в „Дванайсета нощ“, Соня във „Вуйчо Ваньо“ от Антон Чехов и много други.
Мариана Димитрова се снима в над 30 български филма, сред които „Присъствие“, „Осъдени души“, „Самодивско хоро“, „Мъжки времена“, „Бъди благословена“, „Почти любовна история“, „Дами канят“, „Елегия“ „Скъпа моя, скъпи мой“ и „Трака-трак“.
Член на СБФД (1979) и САБ.
Успява да се утвърди и на професионалната театрална сцена в САЩ, след поканата на „Олд Глоуб Тиътър“ в Сан Диего за изпълнение на главната роля в спектакъла „Света Петдесетница“ от Дейвид Еджър. Договорът за тази роля я прави член на Профсъюза на американските актьори, което до онзи момент не е присъждано на български актьор.
Димитрова активно се занимава с озвучаване от 80-те години до 1997 г. Участва в записите на „Тримата братя и златната ябълка“, „Пук“, „Самодивска царица“, „Говорещото столче“ (в ролята на Рицуки) и редица други детски приказки в БНР и Балкантон.
През първата половина на 90-те години активно дублира единични филми за БНТ, Брайт Айдиас, Мулти Видео Център, Видеокъща Диема и Видеокъща CDM
Докато живее в Щатите, написва и книгите „Американски синдром“ и „Любопитните пътешественици“.
От 1997 г. до смъртта си през 2005 г. живее в Сан Диего, САЩ, с третия си съпруг Игор Куценок, който е психиатър, и двете си деца – Александра Куценок и Иво Димов, син на първия ѝ съпруг Продан Димов.
Самоубива се като скача от последния етаж на 7-етажен паркинг на 1 юни 2005 г. Погребана е в София.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
