Владимир Заимов е български офицер, генерал-полковник, военен деец.
Участник във войните за национално обединение (1912-1918). По време на Втората световна война е против участието на България в Тристранния пакт. Работи като съветски шпионин в България, за което е осъден и разстрелян.
Владимир Стоянов Заимов е роден на 8 декември 1888 г. в гр. Кюстендил. Син на българския националреволюционер, апостол на Трети врачански революционен окръг през Априлското въстание и русофил Стоян Заимов. По това време баща му е директор на Педагогическото училище в Кюстендил.
Свързва живота си с Ана Лалева от Карлово. По време на Първата световна война им се ражда син, когото кръстили Стоян.
Завършва Военно училище в София през 1908 г. Действителна военна служба започва в VIII Артилерийски полк (Стара Загора. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. В периода от 26 септември 1912 г. до 18 август 1913 г. като поручик е командир на 6-а батарея от 8-и нескорострелен артилерийски полк.
Служи в Шуменския и Софийския гарнизон. През 1923 г., в качеството си на командир на артилерийски дивизион, предотвратява разстрел на арестувани комунисти в Сливен след Септемврийските бунтове. В периода (декември 1929 – май 1932) полковник Заимов командва 4-и артилерийски полк.
След Деветнадесетомайския преврат (1934) полковник Заимов е назначен за инспектор на артилерията. През юли 1935 година е избран за политически секретар на Военния съюз. На 18 октомври 1935 г. е уволнен от армията, заедно с други висши офицери, заподозрени в участие в опита за преврат. През 1935 – 1936 г. е подсъдим на съдебния процес срещу Дамян Велчев, но е оправдан
По време на Втората световна война е противник на участието на България на страната на Тристрания пакт. Поставя се в услуга на Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на Червената армия. Произведен е във военно звание генерал-майор
Арестуван по обвинение в шпионаж в полза на СССР на 22 март 1942 г.
Осъден на смърт чрез разстрел на 1 юни. Подава молба за помилване, която стига до цар Борис на 3 юни 1942. Върху тази молба цар Борис собственоръчно отбелязва „Присъдата вече е изпълнена“. Разстрелян е на стрелбището на ШЗО на 1 юни 1942 г. в деня на издаването на смъртната присъда.
Радио „Москва“ предава в деня на разстрела „Българи, на колене! Днес е разстрелян генерал Владимир Заимов“. В знак на почит към него артилерията по целия Източен фронт спира огъня в течение на 1 минута. Действията на „червения“ генерал Владимир Заимов са косвено признати за безкористни, тъй като при наличие на користно деяние чл. 112 от тогавашния Военнонаказателен закон предвиждал изпълнението на смъртната присъда да стане чрез обесване.
Владимир Заимов е разстрелян без да бъде разжалван в звание. Наложената му глоба от 500 000 лева е опростена от Добри Божилов, финансов министър в правителството на проф. Богдан Филов.
С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 30 май 1972 г. за “смелост и героизъм в борбата срещу фашизма“ през Втората световна война, генерал-майор Владимир Заимов получава посмъртно званието „Герой на Съветския съюз“.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
){kind=link}