Маньо Стоянов Манев е български историк и книговед, изследовател на Българското възраждане.
Роден е на 31 май 1903 г. Завършва Пловдивската духовна семинария (1925), богословие (с докторат) в Берн (1930) и философия (с докторат) във Фрибурския университет (1931). Работи като учител в Пловдивската семинария (1932-1937) и след 1945 г. – като уредник в Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив (1945-1948) и Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София (1948-1973). В последната завежда Отдела за ръкописни и старопечатни книги. Научната му работа е съсредоточена върху българската книжнина от XVII-XIX век, българо-гръцките културни връзки, историята на Българското възраждане и на град Пловдив.
Автор е на двутомното издание “Българска възрожденска книжнина“.
Маньо Стоянов е доктор на науките по философия, история на изкуството и славянски литератури. Разработва първия правилник за дейността на вече самостоятелната библиотека. Открива Детски отдел към библиотеката със специален фонд, предназначен за работа с децата.
Маньо Стоянов умира на 5 ноември 1986 г.
Източник: libplovdiv.com, wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
