Кан Севар е български владетел, управлявал България в периода от 738 до 753 година.
Той е четвъртият по ред български владетел в Именника на българските канове. Единствените доказано автентични сведения за кан Севар идват от Именника на българските канове.
Той произхожда от управляващия род, т.е. е правнук на кан Аспарух. Историците смятат, че той е последният владетел от рода Дуло.
По време на неговото управление, продължило 15 години, няма сведения за сблъсъци с Византийската империя.
По това време все още се ползват положителните резултати от съвместните действия с Византия срещу арабите и българската държава живее в мир със съседите.
Тя получава първите си териториални придобивки на юг от Стара планина и българската войска на няколко пъти достига до Константинопол и воюва наравно с ромейската.
Летописът с оспорвана и недоказана автентичност Джагфар тарихъ от (17-ти век) представя кан Севар като сина и наследника на Кормесий, който по непотвърдени данни бил убит от болярите си.
В Джагфар тарихъ също се предполага, че самият Севар бива детрониран и умира две години след низвергването си.
Същият този източник посочва Севар като баща на иначе неизвестния Кермек, който пък се посочва като баща на кановете Азан Тукта (обединяване на Паган и Токту) и Кардам.
Известно е също от Именника на българските канове, че след кан Севар идва кан Кормисош от рода Вокил и в България последва политическа криза, като поне двама от кановете между Севар и Кардам приели християнството – Сабин и Телериг.
Източник: mgpz.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.