“Каблешков избухна една вечер тук и разклати всичко като тръбен звук. Делото се почна и думата падна на земя из тайно за свобода гладна. Дух един потаен навред прохвърча и всякоя възраст, пол, класа, душа размърда, разбуди като гора спяща, що тихият вятър внезапно разклаща. И в няколко дена тайно и полека народът порасте на няколко века!”
Иван Вазов
За произхода на думата Каблешков има няколко предположения: че идва от “кабле” – старобългарска дума, означаваща конник – вестоносец; че идва от персийската или арабската дума кабле, казано като прякор, значещо южняк.
Най-достоверната версия е, че семейния си прякор Каблешковци получават от думата каблица – голямо дървено ведро за мляко, употребявано от родопските овчари.
Някой от старите Каблешковци принесъл такова ведро в Копривщица и затова го кръстили каблицата.
От малък Тодор Каблешков расте в семейство и обстановка, показващи непримиримост с робското положение на българите. Веднъж Тодор минавал с баща си покрай Куршум хан в Пловдив и баща му показал мястото, където турците набили на кол копривщенски хайдутин Детелин войвода.
Копривщенските чорбаджии в по-голямата си част били народни изедници и предатели. Каблешков ги ненавиждал. Той отдавна скъсал с интересите на тяхната страна и те напразно се опитвали да внушат на баща му да го посъветва да не дружи с приятелите на Петко Кундураджията, които били “лоши” и “опасни” хора. Вместо да стори това, чорбаджи Лулчо захвърлил феса, сложил на главата си калпак и сам започнал да дружи с еснафите, които повече милеели за народа си. През същото време Тодор Каблешков успял да закрепи здравето си и започнал да превежда от френски романа на Александър Дюма “Граф Монте Кристо”
В края на май 1873 година, той пише своята изповед в писмо до най-близкия другар на Васил Левски в Копривщица: “Не мислете, бае Петко, че като нося една титла, съм се възгордял. Не, напротив, аз, както знаете, мразя гордостта и онези, които я имат като украшение. Обичам и ще обичам народа си завинаги (но забележете, че говоря за простия народ, когото някои и други твари презират). Обичам го и вярно ще му слугувам, защото той е неповинен в простотията си, и рано или късно… ще дойде ден, гдето и той ще бъде в числото на образованите…”
В младежкото му въображение се прокрадва наивната идея да убие султана, което да създаде безредици в Османската империя, да предизвика намесата на великите сили и да доведе до Освобождението на българите. Коварната болест продължава да го преследва и през лятото на 1871 г., но Тодор Каблешков е длъжен отново да се завърне в Копривщица с напълно оформен в съзнанието си революционен мироглед. Краткото му пребиваване в родния град е свързано с дейците на местния революционен комитет, със срещите с Васил Левски, с основаването на Българското машинно дружество „Трудолюбие“ за подпомагане развитието на индустрията в Копривщица и в околността. В своята революционна и просветна дейност Тодор Каблешков е подпомаган от втората си майка, която заема длъжността председател на благотворителното женско дружество в Копривщица. Нейната задача е да събира пари, да подпомага бедните девойки в тяхното образование, да закупува книги и вестници, и да организира обучаването н населението. Каблешков вярва, че само просветеният човек е годен за революция.
През 1873 г. Тодор Каблешков постъпва като ученик-телеграфист в Одринската железопътна гара на Баронхиршовата железница, което предопределя и неговата съдба като революционер-железничар. За кратко време той усвоява новата специалност и бива изпратен на служба в железопътна гара Пловдив. Там успява бързо да изпъкне със своята образованост и култура. Преместен е в гара Белово като телеграфист. После е повишен в началник на гарата. В Белово и в околностите той развива активна просветна и революционна дейност. В близкото до гарата село Голямо Белово основава читалище „Искра“, което скоро се превръща в революционен клуб. Поддържа тесни връзки с тамошните революционни дейци, изнася беседи пред местната интелигенция, а като железничар следи за движението по влаковете на „турските големци“ и на войскови части.
През 1874 г. Тодор Каблешков си подава оставката като началник на гара Белово, за да се отдаде изцяло на революционното дело. Установява се в Татар Пазарджик като търговец, обикаля страната, за да се запознае отблизо с положението на народа и да го подготвя за въстание. Неговото пламенно слово и огнен темперамент пленяват слушателите. Посещава София, Самоков и други градове, основава революционен комитет в Пирот, появява се в Македония, където в някои градове подпомага образуването на революционни комитети, укрепва организацията в Татар Пазарджик. През 1875 г. отново е с влошено здраве Тодор Каблешков се връща в Копривщица. Оглавява местния революционен комитет. Провъзгласен е за помощник-апостол в Панагюрския революционен окръг. От Панайот Волов, който пристига в Копривщица, получава апостолско пълномощно с право да образува революционни комитети на територията на Четвърти революционен окръг.
Заедно с Волов посещава Клисура, Сопот, Карлово, Калофер и селата до Шипка. Цялото Средногорие е обхванато от мечтата по предстоящото въстание.
Тодор Каблешков е в свои води и действа като находчив и далновиден организатор.
Мария Бочева Българова е прототип на Вазовата героиня Рада Госпожина от романа “Под игото”. Родена е в Сопот. Леля й – монахиня Евгения – я взема при себе си, за да й даде добро образование. Тя е първа по успех. Изпращат я като учителка в Копривщица, там става секретарка на женското дружество. Именно там се запознава с Тодор Каблешков.
Тодор вижда в лицето на Мария девойка, възприела народното дело за необходимост, а тя самата като готова да се жертва за свободата. Не след дълго време, обаче, Каблешков трябва да се раздели с учителката, която се прибира в Сопот. При изпращането той й подарява портрета си и едни малки ножички с думите: “Давам ти лика си, за да ти напомня по-често за мене, а ножичките ще ти потрябват, ако се наложи да шиеш друго знаме и да отрежеш вените си, ако попаднеш някога беззащитна в турски ръце!”
Тя става секретарка на женското дружество в Сопот, председателка на което е Вазовата майка. Мария се вижда отново с Каблешков, когато той идва в Сопот като апостол на Априлското въстание и възобновява революционния комитет.
Дружбата разцъфтява в дълбока и чиста любов. Той й възлага да ушие знамето, което сопотските въстаници да носят в уречения ден. Мария ушива знамето и дълго чака своя любим да дойде. Като не идва Каблешков, баща й изважда една тухла от зида на сградата и скрива там знамето.
В Копривщица са съставени пет чети от по сто въстаници, създадена е тайна полиция и тайна поща, шият се униформи. Особено внимание се обръща на въоръжаването. Набавят се пушки и пищови, леят се куршуми, изработват се четири черешови топа и две от медните тръби на розоварните казани. Ушито и извезано е красиво атлазено знаме със златен лъв, който тъпче турския полумесец и още дванадесет по-малки знамена за отделните чети. В тази дейност активно участва учителката Мария Българова, първата и последна любов на Тодор Каблешков. Съгласно плана на въстанието, разглеждан в Панагюрище от тримата революционни ръководители Г. Бенковски, П. Волов и Т. Каблешков, Копривщица е определена за опорен пункт на въстанието, където да се приеме населението от пловдивските села, за да бъде предпазено от зверствата на турците.
Тодор Каблешков е предизвестен за решението на Оборище (тъй като не е могъл да присъства поради здравословни причини) въстанието да бъде обявено на 1 май. Непредвидени обстоятелства ускоряват събитията. Копривщенските чорбаджии изпращат предателско писмо чрез турския шпионин Черньо Керемчикчийски до турските власти в Пловдив, за да предизвикат намесата на властта и да предотвратят въстанието. На 19 април в Копривщица пристига кърсердаринът Неджеб ага с десет конни заптии, за да арестува ръководителите на въстанието. Тодор Каблешков реално оценява обстановката, свиква военния съвет и решават незабавно да се вдигне въстанието. Това е изключително смело, но единствено правилно решение.
На 20 април черковните камбани в Копривщица започват да бият, въстаниците обличат своите униформи, въоръжават се и по заповед на Каблешков се построяват в три групи. Две от тях се насочват към конака, където е отседнал Неджеб ага, а третата е изпратена на пътя за Пловдив, за да предотврати оттеглянето на турската команда. На каменното мостче към конака пуква първата пушка и турското заптие Карахюсеин е убито, после пада и мюдюрина. Конакът е превзет и над него се развява въстаническото знаме. Тодор Каблешков пише историческото кърваво писмо до Волов и Бенковски в Панагюрище, като изписва на него кръст от кръвта на убитите турци:
„Братя! Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках неколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме, и убихме мюдюра с няколко заптии… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…
Копривщица, 20 април 1876 г.
Т. Каблешков
Въстанието е обявено. Цялото Средногорие е обхванато от революционен ентусиазъм. Управлението на Копривщица се поема от Военния съвет, ръководен от Тодор Каблешков. И тук се проявяват неговите качества на голям организатор и военен предводител. Първа негова грижа е да осигури отбраната на селището. Всички пътища към него са завардени от отделни чети. Сам той избира удобни позиции за разполагане на въстаническите сили в кръгова отбрана, като окопите се копаят от невъоръженото население. Част от силите са изпратени в помощ на въстаналите села от Средногорието – четата на даскал Найден поп Стоянов към Стрелча, а друга от 50 души, начело с Панайот Волов – към Клисура.
Не е пропусната и грижата за осигуряване на прехраната по време на въстанието. Всички хранителни припаси са реквизирани, една част от тях се отделя за четите, а другата се разпределя между населението според нуждите им. Фурните са мобилизирани да пекат хляб за въстаниците. Но силите на двете воюващи страни са неравностойни. Високият дух и героизмът на леко въоръжените бунтовници не е в състояние дълго да противостои на многобройната и добре въоръжена турска войска. Перспективата е мрачна – поражение на въстанието. При тази тежка обстановка Каблешков предлага разумното решение – въстаниците да се оттеглят в Стара планина с въоръжението си и с необходимите хранителни припаси, като продължат борбата срещу турците и предизвикат намесата на европейските страни. Копривщенските чорбаджии извършват ново предателство. Те организират обезоръжаването на ръководителите на въстанието, между които Панайот Волов, Тодор Каблешков, Георги Икономов, даскал Найден поп Стоянов и други. Поставят ги под стража, за да бъдат предадени на турците и по този начин да ги омилостивят. По това време в Копривщица пристигат Павел Бобеков, Иван Ворчо и Минчо от Панагюрище, които също стават обект на внимание. Тогава съобразителният Ворчо с уверен глас съобщава, че в Панагюрище са пристигнали в помощ на въстаниците 12 000 сърби и 3000 българи от Влашко, които скоро ще дойдат и в Копривщица. Настъпва обрат в нагласите, чорбаджиите се изпокриват, а задържаните са освободени. Тодор Каблешков заедно с Панайот Волов, Георги Икономов и стотина други въстаници през нощта се отправят към Балкана, но на сутринта групата се разпада и Каблешков заедно с даскал Найден от Копривщица, Георги Търнев от Пловдив и Стефан, учител от Казанлък, достигат до Троянските колиби, където са предадени от българин и са заловени от турците. Последните двама са заклани от турците, главите им са набучени на кол, а двамата копривщенци са вързани и подкарани към Троян.
Започват мъките и страданията им в турските конаци. В Ловеч Тодор Каблешков и даскал Найден Попстоянов са затворени в конашко влажно и мръсно помещение, пълно с дървеници. Те са заедно с цигани конекрадци, които в началото започват да се подиграват и гаврят с тях, но впоследствие започват да се отнасят с уважение към Каблешков. Тук докарват и Захари Стоянов, заловен от турците в Троянския Балкан. Двамата апостоли се виждат за първи път. В затвора Тодор Каблешков се проявява като опитен конспиратор. Той запява Марсилезата на френски език, но вместо текста на песента съобщава на Захари Стоянов, че Волов не е вече между живите и ако той е „преплетен“ с него при разпитите, да прехвърля цялата вина върху Панайот. Турците харесват песента, но не разбират съдържанието й. Каблешков им казва: „Песента е френска, на Наполеона, който заедно със султан Меджида разби московеца в Севастопол“. Така той повдига самочувствието на османлиите и ги въвежда в пълно заблуждение. Неудовлетворен от разпита на Захари Стоянов, каймаканинът заповядва и той да бъде заключен в синджирите на другите комити. Това дава възможност двамата апостоли да проведат разговор за обстановката в България след въстанието. Тодор Каблешков искал да знае какво е станало след 20 април в Панагюрище, Търново, Сливен, подробности за участта на Бенковски и на другите апостоли. Съветва Захари Стоянов да не изказва пред турците нищо по въстанието, но ако на разпитите присъстват европейци, да не крие истината и открито да говори за теглото на българите, което ще помогне за намесата на Европа. На 3 юни Тодор Каблешков, даскал Найден и Ботя Комитата, оковани във вериги, са подкарани към Търново. Каблешков е изтощен и не може да се държи на краката си, поради което турците го качват на кон. В негово лице турските заптиета виждат един много образован българин, служил в Баронхиршовата железница, наричат го „Телеграфа“ и се отнасят с известно уважение към него. От Търново на път за Пловдив Каблешков е настанен в Габровския конак. Пашата на града преценява, че от този високообразован комита може да научи много важни сведения за участниците и водителите на въстанието. Каблешков е поставен в заптийската стая при караула, а другите бунтовници са отведени в затвора. Чаушинът, виждайки окаяното му състояние, заповядва да му развържат ръцете.
Към полунощ на 16 юни, когато всички заспиват, Тодор Каблешков става, взима един пищов на турско заптие и се прострелва в гърдите. Въпреки опитите на караула да спре изтичащата кръв, той издъхва. Архиерейският наместник на Габрово, който се ползва с доверието и уважението на пашата, иска и получава разрешение мъртвецът да бъде опят и погребан според християнските обреди.
На 17 юни тялото на Каблешков, облечено в нови дрехи и покрито с цветя, в присъствието на много българи е опято от габровски свещеници. При покойника патриотичните габровци поставят за опело и костите на двама въстаници от четата на Хаджи Димитър, обесени в 1868 г.
След Освобождението Мария се омъжва за Богдан Браколов, буден момък, участвал като опълченец в боевете при Стара Загора. Носила в душата си образа на Каблешков, тя дава неговото име на един от синовете си.
Тя признава на бъдещия си мъж, че била годеница на Каблешков и че споменът за него не ще я напусне скоро.
Той остава трогнат от нейната изповед.
След Освобождението Мария поддържа приятелски връзки с втората майка на Каблешков. Веднъж при среща на двете жени тя й дава на подарения й от Тодор Каблешков портрет.
Българова става майка на девет деца. Умира през 1919 година.
През 1967 г. признателните поколения приемат името на Тодор Каблешков за патрон на Полувисшия железопътен институт. В 1969 г. в района на училището е издигнат негов паметник – на първия българин, началник на железопътна гара от Баронхиршовата железница в България.
Източник: mecumporto.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.