Гечо Кокилев е български и съветски морски офицер.
Гечо Николов Кокилев е роден на 27 март 1899 г. в град Ловеч. Семейството е на Донка и Никола Кокилеви. Семейния дом е в квартал „Вароша“ на град Ловеч. Учи в Ловешкото класно училище. Завършва Военноморското училище във Варна (1922). След Ньойския мирен договор възпитаниците на Военноморското училище не са необходими на флота и търси работа в различни населени места в страната.
Свързва се със Софийската организация на БКП. Морското му образование става основание да бъде назначен за механик и помощник-капитан на партийната яхта „Иван Вазов”, поддържаща нелегалния морски канал България-Съветски съюз. На снимка от август 1922 г. се вижда на партийната яхта в Севастопол. Арестуван и въдворен в първият в страна лагер за изолиране на политически опоненти на остров „Света Анастасия“. Осъден на смърт по ЗЗД.
Става организатор заедно с Теохар Бакърджиев в бягството на 43-ма антифашисти през 1925 г. Емигрира през Турция в СССР. За тези събития режисьора Рангел Вълчанов по сценарий на Валери Петров създава игралния филм „На малкия остров“ през 1958 г.
Като емигрант е приет за член на ВКП (б) и поддържа връзки с Васил Коларов и Георги Димитров (1925). Оженва се за рускиня на име Олга. На 2 септември 1929 г. им се ражда синът Асен.
Завършва Морската академия в Ленинград (1931). Получава назначение в съединение подводници на Балтийския военноморски флот. На 24 август 1934 г. подводницата „Комсомолец“, четвъртата от тази серия и построена с дарения на комсомолците, е зачислена в състава на Балтийския флот. Неин пръв командир става К. М. Бубнов, а инженер-механик е Гечо Кокилев. Повишен е във военно звание капитан III- и ранг, а за заслуги в техническото подобряване на подводниците от типа „Щука“ предсрочно в звание капитан II-и ранг. Званието военен инженер II- и ранг получава на 23 март 1936 г.
Когато сталинските репресии придобиват особено масов и жесток характер е исключен от ВКП(б) (14 септември 1937 г.). Арестуван е на 1 октомври 1937 г. Осъден на смърт чрез разстрел от Военния трибунал на Командването на Балтийския флот (21 февруари 1938 г.). Военната колегия на Върховния съд на СССР оставя присъдата в сила (23 март 1938 г.).
В Центъра „Возвращенные имена“ при Руската национална библиотека има сведения за разстрела му в Ленинград на 22 май 1938 г. Възможното място на погребение е Левашовското мемориално гробище.
Гечо Кокилев е реабилитиран в СССР през 1956 г., а в България преди 1977 г.
Начално училище в Ловеч носи неговото име до 2000 г. Празникът на училището е на 29 април. Военноморското училище ежегодно полага венец пред мемориалната плоча на капитан II- и ранг Гечо Кокилев намираща се в Алеята на българо-руската дружба в Ловеч. Родната му къща с мемориална плоча е запазена до 1992 г.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
