През първите години на турското робство хората в Пловдив и за миг не са могли да си помислят за свои училища. Достатъчно трудно им е било да се преборят да успеят да запазят живота си в града. Помогнала им е християнската вяра, макар че техните светини и водачи многократно са били подлагани на унижения и дори убивани от поробителя.
Паметен е случаят с пловдивския митрополит Дамян, „който не само е убит от турците, но за да бъде подчертано презрението срещу православните, тялото му е било изхвърлено през стените на акропола, като е било забранено да му се отдадат поне елементарните християнски почести“, пише изследователят на пловдивската история д-р Васил К. Пеев.
Във вековете робство българите успяват да си извоюват някои права и да отворят свои училища, като най-напред те са дело на митрополията. Обучението става на гръцки език, а това пречи на разпространението на първоначалното образование.
Първото редовно училище в Пловдив е открито през 1770 г., а преподавател е бил образованият монах Антим, който по-късно става пловдивски митрополит с името Кирил. Други учители са българи от Пловдив и околните села, от Стара Загора, Сливен, Пещера. Сградата не е запазена до наши дни, унищожена е в стихийния пожар, избухнал през януари 1846 г.
В началото на XIX век митрополията урежда училище и за средно образование, в което преподаването отново е на гръцки език. Интересът на хората обаче е нищожен, въпреки широкия прием и безплатното образование. Българите са обидени, че родният им език е игнориран. Интересното е, че от една страна митрополията обезсърчава българите и пречи на инициативите им, а от друга те имат мнозинство в черковните настоятелства. Така един ден в първата половина на XIX век решават да използват личния си авторитет пред турските управници и започват да откриват български основни училища, независими от гръцките.
Първото изцяло българско училище в Пловдив е открито през 1836 г., като инициативата е на Вълко Чалооглу – пловдивски чорбаджия, роден в Копривщица, с огромно влияние в Цариград, разказва Васил К. Пеев. Той се явява и благодетел на школото и построява сградата в двора на черквата „Света Петка“.
Училището е открито от митрополит Никифор и въпреки огромните усилия на Чалооглу да доведе Неофит Рилски за учител, за преподавател е назначен гъркоманът Никола Тонджоров от Самоков. Това било условието на митрополита.
Училището отворило врати, но били положени огромни усилия Чалооглу да бъде разубеден да развива българското училище. Той не се отказал до последно, но починал. След смъртта му енориашите спечелили на своя страна брата на починалия Вълко – Стоян Чалооглу, и започнали да го молят учебните занятия на български да бъдат възстановени.
Междувременно през 1840-1841 г. майсторът абаджия от Копривщица Станчо Иванов отваря в своя чифлик в пловдивския квартал Мараша частно българско училище. Заедно със строежа на черквите „Св. Иван Рилски“ в квартал Кършияка и „Св. Георги“ в кв. Мараша пловдивчани започват да строят и помещения за училища. Школото в Мараша, където преподава 30-годишният монах Иларион, на втората година от съществуването си вече има 167 ученици.
От гръцката митрополия не можели изобщо да приемат този успех и на третата година нарочно отстранили монаха Иларион. Пловдивчани обаче успяват да спазарят на негово място пирподчанина Лука Павлов, който бил образован като учител в Белград. Впоследствие са привлечени и други българи като учители. Успешно е и училището в Кършияка, където на втората година е имало 200 ученици, образовани от даскал Златан Кънев, по-късно ръкоположен за Сливенски митрополит.
„Българските училища в града добиват своя авторитет и стават наистина факел на високото българско съзнание, когато през 1850 г. тук се открива така нареченото епархийско училище „Св. св. Кирил и Методий“, пише д-р Васил К. Пеев.
За целта братът на починалия Вълко – Стоян Чалооглу, купува земя и макар и с много трудности, успява да построи сградата на училището. Първият учител в новото школо е Найден Геров, образован в Русия. Тогавашният митрополит Хрисант непрекъснато прави интриги и злослови срещу новото училище, но дипломатичният Найден Геров не позволява това да се отрази върху учебния процес. Ето как самият той описва годишния изпит на новото школо: „На 20 юли 1851 г. (…) след божествената служба в черквата „Света Богородица“, нашето скромно училище бе претъпкано с народ, когато гръцкият владика, заедно с много гръцки първенци, дойде на изпита.
Разнообразието на преподаваните предмети, разбраните отговори на учениците, решаването на многото физически и математически задачи, точното показване на географските места, слиса присъстващите гърци. Те останаха като гръмнати, защото никога не очакваха подобен успех и възможността у нашия език да се предаде такава възвишена наука, а бяха дошли само да се посмеят на българския дебелашки език и да се подиграят с българите и с техния млад даскал“.
Владиката се навъсил и почнал да пита гръцките учители защо тези предмети не се преподават в техните училища и как може един такъв език да се усъвършенства дотолкова, че да „има толкова наука“ в него.
След изпита българите изпитват морална победа, защото гърците си тръгнали като попарени и после се изпокарали помежду си, уволнили и сменили много от учителите си. „За всички трудове и лишения тоя ден бях стократно възнаграден. Такива дни не се повтарят в живота на човека“, пише Найден Геров. Той се залавя още по-усърдно за работа и освен български, въвежда изучаването на руски, френски, старогръцки и турски език, аритметика, геометрия, физика, история, география. Гърците се заемат да го изгонят от Пловдив и да затворят училището.
Българите обаче правят всичко възможно да отстоят интересите си, след време на тяхна страна се намесва и руският дипломатически представител в Цариград, който през 1853 г. изпраща в Пловдив генералния консул Ступин „да помири християните“. По това време избухва Кримската война, Найден Геров заминава за Русия с консула, а за преподаватели оставя Константин Геров и Христо Г. Данов. След края на войната се връща в Пловдив вече като руски консул, а благодарение намесата на Ступин гръцкият митрополит е изобличен и сменен с друг.
Ярка учителска фигура в Пловдив е и Йоаким Груев, който през 1856 г. става главен учител в Централното училище.
„На 5 септември отвориха училището, пише той. – В началото се явиха от града около десетина ученици (…) Наскоро пристигнаха и ученици от Копривщица, Панагюрище, Клисура, Карлово и така се набраха около 70 души“.
Славата на школото бързо се разнася и не всички кандидати да учат били приемани. Основателите, вдъхновени от големите резултати, решават да построят нова училищна сграда.
Това става възможно, след като турското правителство разрешава да се разхвърли налог между българите в Пловдивско, който осигурява средствата. Въпреки интригите на гърците, училището е построено, а пловдивчани и до днес го знаят като „Жълтото училище“.
Автор: Камен Колев
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
