„Нова България – вестник политически и книжевни“ български вестник, основан и издаван в Букурещ, днешна Румъния. Вестникът се издава в периода май 1876 – април 1877 г.
Това е последното периодично издание, замислено и издавано от Христо Ботев. Под редакцията на Ботев е публикуван бр.1 (от 5 май 1876 г.). След Ботев негов редактор става Рашко Блъсков (с псевдоним Р. И. Белобрадов) – до бр. 52. От бр.53 до края (бр. 75), „Нова България“ е редактиран от Стефан Стамболов.
Вестник “Нова България” си поставя за цел да отразява основните тенденции в емигрантските политически среди, като оказва осезаема поддръжка на революционерите-демократи.
Още в първия брой вестник Нова България се афишира като “политически и книжовни”. Това определя и неговата тематична насоченост. Информацията във вестника е с широк обхват на вече посочената проблематика. Преобладаващата част от основните статии във всички броеве е с информативна, анализаторска по своята същност насоченост. Те засягат предимно проблеми с национално значение, като се имат предвид изключително политиката на Великите сили спрямо Турция в контекста на т.нар. Източен въпрос, а също така и неврологичните точки на Балканите, където се очаква ескалация на националните съпротивителни сили срещу Османската империя. В броевете намират място и съобщения за благотворителната и духовно-културната дейност на някои среди от българската емигрантска интелигенция в Румъния. Вестникът е предназначен за широки кръгове читатели от България и Влашко.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
