Из спомените на Mанол Кочов и Наум Масалинков
През 1901 г. и особено през 1902 г. най-трескаво почна да се работи за снабдяването ни с бойни припаси. Отделните групички самоотвержени борци заминаваха по канала за Гърция да купуват оръжие. Арестите в гръцките затвори никого не смущаваха – делото напредваше… Пушките „Гра“ или „Мартини“ стигнаха до 4 лири турски.
Турското правителство се стресна. Ходжите подканяха в джамиите турското население да не продава оръжието си на гяурите, но парата надви и прословутия турски религиозен фанатизъм. Турското население в околията не беше по-добре поставено икономически от християнското, даже то беше в много отношения по-долу от него. Плодородните и богати места в южната част на околията бяха в грамадната си част в ръцете на бейовете…
Турското население живееше главно от грабеж, но революционната организация тури край и на дерибействата. По този тактичен път Организацията сломи гордия, непобедимия, фанатизирания азиатец, за да продава ценното си оръжие на „неверниците“. А Гръцко-турската война през 1896-97 г. най-много спомогна в това отношение: тя напълно удовлетвори плячкаджиите турци с пушки „Гра“, които впоследствие попаднаха в ръцете на въстаниците.
Подготвиха се същевременно и бомби. За целта имаше специалисти-техници в Смърдеш, в Кореша, които работиха безспирно. Събираха се гилзите, пълнеха се. Участие взимаха жените и децата. Земята бе добре разработена и засята. Берекетът през 1903 г. бе отличен – берекет, какъвто Костурско не помнеше. А това много окуражи населението, то повярва, че и бог помага на делото.
Заповядано бе от началството всеки да приготви повече брашно, да се снабди с повече сол, захар, ориз и пр. необходимост. Мелниците по селата заработиха трескаво. Приготвиха се удобни скривалища за храните – за опасни моменти. Всички предчувстваха, че желаният ден наближава.
Турската власт не спеше. И тя взе сериозни мерки. По-начесто поставиха гарнизони в селата Кореша и Пополе. Най-сетне, на 9 май 1903 г., в навечерието на въстанието със султанско ираде бе унищожено голямото и цветущо корещанско с. Смърдеш, родното място на Васил Чекаларов, от редовната турска войска, пехота и артилерия. Унищожени бяха тази година със султански ирадета по едно село във всеки вилает в Македония (в Битолския, Скопския и Солунския), за да се сплаши населението и да не се дигне въстание.
Но въпреки нечувания терор и „Атиловата“ касапница в с. Смърдеш, наречено „първи костурски Батак“ след унищожението му, подир два месеца навред в страната се развя при най-голям ентусиазъм знамето на свободата, тържествено забиха всъде камбаните за изгрева на свободата. Сринатите до основи 300 къщи в с. Смърдеш от артилерията, задигането на покъщнината и добитъка му от аскера и башибозука, опожаряването му след това от пехотата, клането на 140 души – мъже, жени и деца, и отвличането във вътрешността на Албания на повече от 20 девойки – всичко това не бе в сила да разколебае духа на роба, да пречупи съвестта му – да не изпълни свещените завети на деди и прадеди, предавани от поколение на поколение.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.