На 24 април 1946 г. тленните останки на цар Борис ІІІ са изнесени от Рилския манастир.
Цар Борис III умира неочаквано след кратко боледуване в 16:22 ч. следобед на 28 август 1943 г., скоро след като се връща от визита при Хитлер. Според дневника на германския аташе в София по това време, полк. фон Шьонебек, двамата германски доктори, които са се грижили за царя – Зайц и токсикологът Ханс Епингер, са вярвали, че Борис е починал от същата отрова, която д-р Епингер е намерил две години по-рано при аутопсията на гръцкия първи министър Йоанис Метаксас – действа след седмици и бавно и причинява появата на петна по кожата. Според слухове за смъртта на Борис III, царят е отровен по нареждане на Хитлер, за когото се знае, че е бил бесен след последната си среща с българския владетел и отказа на последния да предаде българските евреи и да изпрати войски срещу СССР. Синът му Симеон Сакскобургготски не отрича тази версия, но посочва като вероятна и хипотезата, че интерес от смъртта на царя е имал и СССР, като в случая е възможна намесата на НКВД. Княгиня Мария Луиза Българска посочва в интервю, че няма категорична версия за случилото се, но че е убедена, че баща ѝ не е отровен от нацистите, или от англичаните, а от Изток.
След петдневно поклонение в катедралата „Св. Александър Невски“, на 5 септември траурното шествие достига до Рилския манастир, където е погребан в манастирската църква.
Наследява го на престола невръстният му син цар Симеон II, от чието име управлява избраният от народното събрание регентски съвет – проф. Богдан Филов, княз Кирил и генерал-лейтенант Никола Михов до преврата на 9 септември 1944 г., когато е назначен от комунистите последният регентски съвет в състав: акад. Тодор Павлов, проф. Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски, който управлява до установяването на републикански режим на 15 септември 1946 г.
През 1946 г., по нареждане на комунистическите управници, останките му са ексхумирани и осквернени и тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца „Врана“. През 1949 г. този параклис е взривен и заравнен.
В лявата страна от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис:
“ На своя Царь Освободитель Борисъ III отъ признателна Македония. ”
След 10 ноември 1989 г. парламентарна комисия ръководи издирването на тленните останки на царя, но е открито само сърцето му, което се намира на гробното място в парка на двореца „Врана“. То е препогребано на мястото на възстановения гроб в Рилския манастир през 1993 г.
По повод на 70-годишнината от смъртта на Борис III, за първи път след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. военен караул застава на гроба на монарха на 31 август 2013 г. Българският патриарх и софийски митрополит Неофит заедно със синодалните митрополити извършват две тържествени богослужения.
Най-голямата колекция със снимки на Борис III – над 1200 броя – притежава ученикът в XII клас на Националната Априловска гимназия Тодор Борисов
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
