На 25 април 1902 г. тържествено е открита българската болница „Евлогий Георгиев“ в Цариград, построена със средствата на банкера – Евлогий Георгиев, със субсидии на българското правителство и с частни помощи от Македония, Одринска Тракия, Северна и Южна България.
Болницата е открита в деня, в който се чества 25-годишнината от избирането на Йосиф І за български екзарх. На тържеството присъстват представители на българския княз и на княжеското правителство, на Екзархията и на българската колония в Цариград, турски официални лица, сред които маршалът на двореца и кметът на столицата.
Българската болница „Евлогий Георгиев“ е в категорията на първостепенните болници. Тя има две отделения – вътрешно и хирургическо. Нейни управители (главен лекар) през годините последователно са д-р Васил Динов, д-р Минчо Цачев, д-р Кирил Вазов, д-р Петър Лазаров (най-дългогодишният управител). В болницата работят и други добри професионалисти като д-р Петър Морфов, д-р Гарабед Яхуб (Яхубян), д-р Дадур и др. Много скоро след откриването си тя се утвърждава като едно от най-престижните медицински заведения в османската столица, което се посещава не само от българи, но и от много чужденци.
Основната цел на Българската болница в Цариград е ДА лекува безплатно бедни българи. Според Правилника за дейността ѝ право на безплатно лечение имат всички българи и български поданици, които представят свидетелство за бедност, издадено от Българското агентство в Цариград, Екзархията, настоятелството на църквата „Св. Стефан“, българските митрополии и общини, еснафите. На практика обаче управата на болницата не отказва лечение на бедни българи, дори ако нямат свидетелство за бедност. Безплатно са лекувани и учениците от Българската семинария в Цариград. През първата година от съществуването на болницата безплатно лечение получават 137 души. В периода 1903–1909 г. те достигат 975 души, като най-голям е броят на българите от Македония – 642 души.
Източник: daritelite.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
