На Лазарица девойка, която е лазарувала, не може да бъде похитена от змей

Било по Връбница, Иисус Христос влязъл тържествено в Йерусалим. Тогава той научил, че приятелят му Лазар е тежко болен и веднага се отправил към дома му. Но там разбрал, че Лазар вече бил погребан – намерил само оплакващите го близки. Марта и Мария, сестрите на Лазар, тъжно посрещнали Божия Син и Марта го упрекнала: „Господи, ако ти беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега знам, че ако поискаш от Бог, ще ти го даде.“ (Евангелие от Йоан, 11:21-22).

Предполага се, че именно затова е трябвало да умре Лазар – за да могат всички чрез него да видят силата на Иисус. Божият Син отишъл при гробницата на приятеля си и изрекъл три пъти: „Лазаре, излез!“. И Лазар излязъл – както бил завит като покойник, с платно на лъцете и нозете и с кърпа на лицето. Всички извикали: „Жив е!“. И ако до този момент имало хора, които не вярвали в Божествената Сила на Христос, сега вече и те повярвали, пред лицето на това невероятно чудо. Увенчан с огромна слава, Божият Син отново се отправил към Йерусалим. А възкръсналият Лазар живял още тридесет години, славейки Бога, във въздържание, пост и праведен живот и станал първи епископ на град Китион на остров Кипър.

Лазар покровителства и заповядва на горите и шумаците. Той е Силата, която сече с брадва дървета и създава ниви за оран. Той отвоюва от хаотичния свят пространства за човека – или с други думи, Лазар е силата, която символизира Реда и поставя граници между световете.

Лазар е и олицетворение на границата между Земния и Отвъдния свят. Поради това и лазарските обичаи символизират едно своеобразно подреждане в социален план. От една страна, Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но от друга е празник и на момичетата, които, след като лазаруват, придобиват нов обществен статус. Лазарувалите момичета вече могат да се момеят публично и одобрено от обществото, да се гиздят, да имат любим и да се омъжват. По народному празникът се нарича още Лазар, Лазарова Събота, Лазарница. По време на Лазаровден се изпълняват три обредни ритуала: лазаруване, избиране на кумица и буенек. И трите са свързани с прехода от детство към моминство, с любовта и задомяването. Празникът няма точно определена дата в календара, защото е свързан с Великден – и винаги се пада в последната събота преди Страстната седмица.

loading...

Момичетата лазарки се наричат още подевки. Те са на по 13 –14 години. Малко преди празника започват да учат лазарски песни и игри, избират си водачка на групата. На Лазаровден, накичени с венци и цветя, тръгват по групи от дома на водачката и обикалят всички домове в селото. Обикновено обикалянето става от обяд на Лазаровден до обяд на Цветница – следващия празник, който винаги се пада в неделя. Когато влязат в дома, те пеят песни за всеки член от семейството, започвайки от най-стария. Лазарките винаги се чакат с радост. Счита се, че къща, в която са влизали лазарки, е честита през цялата година. Стопаните им подаряват бели яйца – символ на новия живот и на радостта, брашно, мас и др.

В някои части на България има повече роли в лазаруването – лазарова булка и буенек. Буенекът е артистична девойка, облечена в мъжки дрехи, носеща в ръка тояга или брадва. Лазаровата булка задължително е по-малко момиченце, което има живи баща и майка. Буенек се нарича и ритуалният танц на лазарките – това е буйно, несключено хоро, чиято основна идея е женитбата. Лазарките подскачат високо – да растат буйни и високи посевите, да се плодят домашните животни.

На Лазаровден се извършва и обредно обхождане на ниви, ливади, градини – също с идеята за здраве и плодородие. На този ден се извършва и почистване на ливади и градини от камъни, съчки, исъхнала шума и т. н.

Друг вълнуващ и интересен ритуал е пускането на венците по реката. Пускането на венец от девойките символизира желанието им да се задомят. Ако венецът бил хванат от момък, той искал момичето за своя жена. Затова, когато пускали венците си в реката, момичетата пеели и чрез песните си изразявали своите надежди венците да бъдат уловени именно от онзи, който им е на сърцето. Пускането на венци било и състезание, както и гадание, тъй като излезлият най-напред по течението венец показвал, че тази мома първа ще се задоми. Двата празника преди Великден – Лазаров ден и Цветница са свързани с Новото Раждане на Природата и с началото на Пролетта.

Източник: uchiteli.bg



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!