Кирил Котев е бивш български футболист, защитник. Роден е на 18 април 1982 г. в Пловдив. Висок е 186 см и тежи 83 кг.
Кирил Христов Котев е юноша на Вихър (Горубляне). Играе за Феърплей (Варна), Видима-Раковски (Севлиево) и Вихър (Горубляне), където през 2000 г. е забелязан и привлечен от ЦСКА. В софийския гранд обаче той не изиграва нито един мач и скоро е трансфериран във Велбъжд (Кюстендил), който по това време е в А група.
Когато Велбъжд се слива с втородивизионния Локомотив (Пловдив), Котев е един от футболистите, които се преместват в Пловдив, за да играят за отбора, който заема мястото на кюстендилския клуб в елита, но носи името Локомотив.
През сезона 2003/04 Локомотив (Пловдив) става шампион на България за първи път в клубната си история. Котев, въпреки че е само на 21 години, е твърд титуляр в този шампионски отбор и националната титла е най-големия успех в досегашната му кариера на клубно ниво. През декември 2005 г. отново е привлечен от ЦСКА.
Носител на Суперкупата на България за 2008 г. с ЦСКА като във финалния мач отбелязва единственият гол в срещата. През 2017 г. се присъединява към спечелилия промоция от четвърта за трета лига – ЦСКА 1948.
През декември 2008 година бе пожелан от Нюрнберг, но високата му цена от порядъка на 1 600 000 евро провали преговорите.
- Шампион на България 2 пъти – 2004 (с Локо Пд), 2008 (с ЦСКА)
- Носител на Купата на България 1 път – 2006 (с ЦСКА)
- Печели Суперкупата на България 3 пъти – 2004 (с Локо Пд), 2006 (с ЦСКА), 2008 (с ЦСКА)
През пролетта на шампионския за Локомотив сезон, през Април 2004, Кирил Котев получава първата си повиквателна за националния отбор на България и дебютира в контролния мач, спечелен с 3:0 срещу Камерун. След края на сезона изненадващо е повикан от националния селекционер Пламен Марков и в състава от 23-ма футболисти за Евро’2004 в Португалия.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
