Изследователите определят Сава Доброплодни като един от най-интересните, своеобразни и действени личности на Българското Възраждане.
Още приживе той получава призвание както от своите ученици, така и от цялата общност.
Получава образование във Великата народна школа в Цариград, Куручешме. В гръцки учебни заведения се подготвят много образовани българи от този период, което до голяма степен е в унисон с характерното за началните етапи на българското учебно дело и народна просвета елинофилство. Именно Сава Доброплодни, наред с други образовани българи, обаче е един от тези, които оформят облика на българската култура и просвета, в която националното е на предна позиция в противовес на гръцкото влияние.
Сава Доброплодни учителства в Котел и Шумен, където развива педагогическите си възможности. Превръща местното класно училище в Преславско-Шуменска прогимназия, в която се преподават много на брой и разнообразни предмети. Той е сред първите и най-изтъкнати учебникари от този период.
Баща му, Илия Славов, учил в гръцките и българските манастири на Света гора и става учител по гръцки и славянски език, стара и нова църковна музика. Майка му, хаджи Трендафила, дъщеря на търговеца Христо от Ямбол е получила манастирско образование и също е учителка. През 1805 г. откриват в дома си килийно училище.
Хаджи Илия Славов бил освен наставник и възпитател и добър певец. Бил ръкоположен от сливенския митрополит за пръв певец (протопсалт) и проповедник. Наложило му се отстъпи пред хаджи Юрдан Селиминский (учил се в Атина на по-систематично преподаване и се подигравал се на святогорските поучения и постите. Имал ученици и от Шумен – хаджи Савовите синове), който не одобрявал речите му. Поради тази причина баща му станал учител.
Сред най-изтъкнатите ученици на Доброплодни в Шумен са Васил Друмев, Илия Блъсков, В. Д. Стоянов и Добри Войников. Има голямо влияние върху тях и развива у тях интерес към литературата и театралното изкуство. А Никола Икономович от Жеравна, учител в Разград, издава първата българска книга по земеделие (1853).
Друг известен ученик на Сава Доброплодни е д-р Георги Миркович – лекар и общественик, член-кореспондент (1881 г.) и академик (1884 г.) на БАН.
Продължава образованието си в Духовната семинария в Киев, завършва гръцко и френско училище в Цариград. От 1851 до 1856 следва медицина в Монпелие, Франция, където е награден от Наполеон ІІІ с медал за лекуването на болни от холера по време на епидемия.
Самият Сава Доброплодни превежда на български език и пише пиеси, които представляват началната фаза на развитие на българската драматургия, която по-късно е развита от неговите последователи и ученици.
Сава Доброплодни става учител по гръцки език в реномираната гимназия на Сремски Карловци, благодарение препоръките на митрополит Йосиф Раячич. На 1 ноември 1853 г. гимназиалният директор Йован Пантелич представил на учениците тримата нови професори – Сава Илиев Доброплодни, Панел Кречаревич, Теофил Димич. Там развива активна научна и преподавателска дейност. Негово е изследването „За най-близкото средство на славянския език с гръцкия”. В качеството на професор по гръцки (1853 – 1855), Сава Доброплодни използвал богатите библиотеки на гимназията и най-новите научни разрабтоки за да се дообразова.
Сава Доброплодни става много полезен за българското образование, защото негови творения са учебниците за българските младежи и гимназии – граматики на гръцки, латински и немски, и съответните речници.
В чужбина Сава Доброплодни научава сръбски и немски, благодарение, на които успява да попадне в средата на много образовани хора. Там усвоява обичаите, нравите, отношенията и етикета, възприема нови обноски.
Обиколил много от фрушкогорските манастири, където видял дрехите на княз Лазар и стари книги, написани старобългарски правопис.
Когато на 1 май1854 г. в един от кварталите на Сремски Карловци избухнал пожар, Сава Доброплодни активно се включил в потушаването му и така дал пример на останалите граждани. Градският комитет му издал писмено благодарствено свидетелство.
След като приключва с учителстването в чужбина, Сава Доброплодни се завръща в България и се установява в Шумен. Като управител на шуменските училища през месец април 1857 г. поканил учените сърби да дойдат в Шумен за гимназиални учители по латински, немски, славяносербски и френски. На тази покана се отзовала само Александра Петрович, завършила учителска школа в Нови Сад през 1856 г.
Сава Доброплодни се обрънал към д-р Данило Медакович да му препоръча управителка за девическата гимназия – първата в България. Медакович препоръчал Александра.
Сава Допроплодни й изпратил пари за пътните разноски. Малко преди Александра да потегли, при нея дошъл Раковски и дал много вестници и брошури, като я уговорил да ги пренесе в България, защото като австрийска поданица няма да има проблеми на границата. Потеглили заедно, но по пътя Раковски изчезнал. Александра благополучно пристигнала в Шумен, заедно със сестра си София.
В навечерието на Коледа 1857 г. Девическата гимназия била официално открита. Александра станала управителка, като същевременно преподавала ръкоделие. Така, благодарение на сливенския възрожденец, още през 1856 г. Шумен се радва на първата класна девическа гимназия в България.
Но Сава Доброплодни не забравил родния Сливен. Там той също бил просветител и управител на тамошните учебни заведения. До края останал привърженик на взаимното обучение, въведено за първи път от Неофит Рилски в мъжката гимназия на Васил Априлов в Габрово. Един от големите приноси на Сава Доброплодни е, че се превръща в прекрасен пример на сръбско – българското културно сътрудничество през Възраждането.
Едно интересно направление в живота на Сава Доброплодни е въпросът „за человеческите потреби”, които все повече занимават мисълта на модерния човек, запознат с развитието на естествените науки, на медицината и на просвещенските идеали в Европа.
Така Сава Доброплодни става първият българин, който поставя на дневен рад въпосите за човека, за неговата биологична и културноантропологическа същност. Затова прави превод на книга с българско заглавие „Игиономия, сиреч правила, за да си вардим здравето”. Тя е превод от книгата на идния лекар и учител в Гала-Сарайското училище в Цариград Сава Сарантиев.
След Рибния буквар на д-р Петър Берон в „Славяноболгарское детоводство” (1835) на Неофит Бозвели и Емануил Ваксидович се посочва, че една от основните науки, която човек трябва добре да овладее е „да познай сам себе си, от какво нещо е создан, от где естествено произхожда”.
Тезата, че здравето е „най-безценното и голямо нещо на человека” е подробно обяснена в предговора на „Поучение за здравието” и обяснява, че много от болестите не са причинени от неблагоприятни условия на живот, а са резултат от човешки грешки, немърливост и незнание. Затова трябва да се знаят „всички человечески потреби”, за да може чрез тяхното задоволяване да се предотвратят болестите. Сава Доброплодни обръща особено внимание на храната и храненето. Например:
„Черният боб прилича да го ядат повече селянити и работницити, нежели гражданити, слабити, ученити, които имат стомах крехък и слаб, и не могат да го смелят добре. Белият боб, като е сух, утекчава стомаха и прави соковете гъсти, и поврежда здравието.”
Сава Доброплодни се запознава с театъра като изкуство в Сремски Карловци. На 15 юли 1856 г. осъществява представянето на първата драматургична творба в България – побългарената комедия (по гръцкия писател Хурмузис, известен подражател на Молиер. Творбата се нарича „Михал Мишкоед” и с нея поставя началото на българския театър. В Шумен има училище с името на големия Възрожденец – СОУ „Сава Доброплодни”. Регионална библиотека Сливен се нарича „Сава Доброплодни”.
Източник: elika.blog.bg
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
