Хенрик Дембицки е даровит художник с изострено сатирично политическо светоусещане. Чрез своите графични карикатури в Ботевите издания, той става един от най-близките творчески съидейници и другари на бъдещия войвода. Негова е известната литография „Свободна България“, както и композицията „Симеон Велики влиза в Цариград в 924 г.“. За качествата на това произведение се споменава в статията „Български картини“, отпечатана във в. „Свобода“ на 2 януари 1871 г., която се приема като първата художествена критика у нас преди Освобождението. Много е вероятно тя да е писана от Христо Ботев или Любен Каравелов.
Но едно от най-въздействащите му произведения е „Сладко е да умре човек за Отечеството си“. Литографията е елипсовидна и съдържа седем медальона с ликовете на вече покойни герои – Г.С. Раковски, Ангел Кънчев, Цвятко Павлов, Никола Войводов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър Ясенов и Ванка (Иван) П. Христов. Това са ярки постижения на графичния портрет и носят максимална прилика с реалните образи.
Трима от поборниците са по-малко известни – Павлов, Войводов и Христов. През 1867 г. става драматичен политически инцидент на русенското пристанище. На австрийския параход „Германия“ са и двама особени пасажери – революционерите Никола Войводов, 25-годишен, и Цвятко Павлов, 28-годишен. Това са личности с борчески актив в подготовката за лелеяната свобода. С четата си искали да минат през сръбската граница в България, но не осъществяват мисията си, защото със съгласието на капитана са свалени насила на русенското пристанище от турската полиция, въпреки съществуващите международни закони, и биват убити.
Дембицки увековечава това събитие в платното си „Убийството на Цвятко и Никола на парахода „Германия“. За този позорен акт по-късно споменава и Ботев в писмото си до капитана на кораба „Радецки“, като за „отвратителното приключение върху парахода „Германия“ в Русчук през 1867 г.“.
Случаят с Войводов и Павлов има голям отзвук и разтърсва нашата емиграция. В стихотворението „Радецки“, написано от Вазов през 1876 г., веднага след като научава за преминаване на Ботевата чета край Козлодуй, е имало и две четиристишия, посветени на двамата убити съзаклятници. С времето те отпадат, но са гласяли: „Помниш още онез двама,/ помниме ги ний,/ що в „Германия“ с измама/ издадохте вий!“.
Най-долу в прекрасната възпоменателна огърлица Дембицки поставя Ванка Христов – също български революционер, роден в Габрово, завършил първоначално класно училище в родния си град и Александровското военно училище в Москва. До 1866 г. служил в руската армия и достигнал чин поручик. Следващата година се установил в Румъния и се отдал на революционна дейност, а през 1868 г. се включил в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на която става секретар. Ранен тежко в сраженията, ненавършилият 25 години четник се самоубива, за да не бъде заловен жив от турците. Той е автор на брошурата „Раните на Българско, 1867 г.“.
Шедьовърът на Хенрих Дембицки „Сладко е да умре човек за Отечеството си“ би трябвало да бъде популяризиран повече. За да се спаси от праха на забравата паметта на смелите ни герои, загинали за свободата на родината си.
Автор: Тодор Бакърджиев
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
