През 1922 г. капитанът от българската армия Отон Барбар пише книга за Балканската и Първата световна война, в която заявява: „Аз изпълних своя обществен дълг“.
Участвайки като взводен командир (на рота от 25-и пехотен Драгомански полк, б.р.) той получава орден за храброст за участие в боевете в края на 1912 г. и през март 1913 г. по време на Балканската война. Той е първият комендант на Чаталжа. Назначен е за това, че първи влиза с взвода си в града.
Още същия ден при него се представя кметът – грък по произход, и двамата с него са непрекъснато един до друг през цялото време на престоя на българската войска в Чаталжа. Градът пада почти едновременно, заедно с превземането на Одрин – съществуват сведения, че офицери от Първа и Трета армии на коне са присъствали на церемонията при предаването му на българите.
Небивалият героизъм на българина през миналия век по време на всички войни доказва, че той е в състояние да прави чудеса, когато се наложи да защитава своята родина. По време на първите 15 дни на войната българските войски превземат почти цяла Източна Тракия.
Високият дух и героизъм на армията ни възхищава цяла Европа и неслучайно един италиански офицер заявява: „Дайте ми българския войник и аз ще превзема света“.
Отон Барбар, който е поляк по произход, също изтъква: „За мене представляваше голям интерес да наблюдавам борческия дух на българина, когато той с оръжие в ръка отстояваше правата на България срещу враговете й“.
Само преди 104 години, по време на войната Българската армия е наброявала 750 хиляди човека, които при мобилизация тръгвали на фронта с песни и хора като на сватба. Юношите криели годините си, а студентите от чужбина се завръщали и постъпвали като доброволци – с цървули и парадни униформи. Така разбирали тогава патриотизма нашите сънародници – да отстояваш свободата и независимостта на България!
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
