На 1 април 1959 г. е създадена Българската национална филмотека (първоначално името й е Държавен филмов архив). Филмовият архив започва със 154 седмични кинопрегледа, 117 късометражни филма, повечето заснети от чужди оператори, 15 български игрални филма, 500 чужди игрални филма и около 550 документални и научнопопулярни български.
Идеята за организиране на филмотечното дело се ражда само три години след първата прожекция на братя Люмиер – 1895. През 1898 полският фотограф и кинооператор Болеслав Матушевски развива идеята за създаване на киноархиви. Първите национални киноархиви са учредени едва през 1935 в Лондон и Ню Йорк, а през 1936 – във Франция. Тези три организации заедно с Берлинския държавен филмов архив през 1938 образуват Международната федерация на филмофите архиви – ФИАФ.
Всяка институция си има история. Дори когато тя самата колекционира история. А историята обича фактите и датите. За съжаление БНФ разполага с малко документи за своето създаване. Както все още се спори за годината на производство на първия български игрален филм „Българан е галант“ на режисьора Васил Гендов (1910 или 1915), така и точната дата на създаването на филмотеката е различна в спомените на хората работили в нея.
След национализирането на филмопроизводството у нас през 1948 е създаден Държавен музей на киното. Началото му е поставено отново от пионера на българското кино Васил Гендов. Той прибира филмовите копия от киномрежата, от национализираните киноразпространители, издирва и съхранява плакати, фотоси и материали за историята на киното ни. Филмовият архив започва със 154 седмични кинопрегледа, 117 късометражни филма, повечето заснети от чужди оператори, 15 български игрални филма, 500 чужди игрални филма и около 550 документални и научнопопулярни български.
Източник: burgaslargo.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.