Борис Дякович – Първият български археолог

Борис Дякович е български историк, археолог, библиотечен и музеен специалист, един от директорите на Пловдивската народна библиотека, допринесъл изключително много за нейното развитие, ръководил дейността й повече от 30 години. Той е първият български археолог.

Дякович е роден на 28 февруари 1868 г. и произхожда от семейство на бесарабски българи. Завършва училище в родния си Болград и класическа гимназия в Пловдив. Следва право в Одеса и Прага, след това история и археология в Париж. Той е първия българин завършил археология и допринесъл много за развитието й у нас.

В София е назначен за уредник в Народния музей и по-късно за заместник директор на Народната библиотека. Директор е и на Пловдивската народна библиотека, към която през 1910 г. създава и Археологически музей. Той е основател и първи почетен член на Археологическото дружество в Пловдив и действителен член на Българския археологически институт от основаването му до смъртта си.

Борис Дякович е автор на раздела за библиотеки и музеи в Закона за народното просвещение от 1909 г. Изработва модерен Правилник на Народната библиотека в Пловдив и започва издаването на нейния годишник. Като археолог работи в областта на тракийската и гръко-римската древност. Приносът му към спелеологията е скромен и се състои в проучването и описването на тракийското светилище в пещерата Царна, при с. Новосел /днешно Гълъбово/, Пловдивско.  С безпогрешен усет кани за работа в Пловдивската библиотека хора като Николай Райнов и Иван Радославов. За годините, през които е директор, увеличава библиотечния фонд от 24,333 тома на 90,000 тома.

loading...

Първият български археолог умира на 8 януари 1937 г. в град Пловдив, оставяйки след себе си своя голям принос за България.

Източник: mediacafe.bg



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!